Фридрих Незнански - Момиче за шпионина

За тези десет и повече години, откакто се знаем, Слава Грязнов изгуби почти една трета от рижите си къдри. Онова, което му остана, потъмня, а на места се смени с мръсносиви валма. Но по длъжност той все така беше старши инспектор от криминалната милиция, старо печено ченге. И пагоните си бяха все същите — майорски…

Слава ми стиска ръката и веднага доказва, че едва ли ще ми отстъпи в областта на цинизма и топлата дружеска шега:

— Реакцията ви спрямо американците, господин съветник, е съвсем като на валутна курва!

— Е, момко! — вяло се браня аз. — Тая нощ ми се присъни Костя Петров. В сравнение с това твоите ехидства пет пари не чинят.

Слава скрива усмивката си и лекичко ме потупва с широката си длан по рамото:

— Не се разстройвай! Ще ти го пипна аз тоя тип…

— Ти ще го пипнеш — съгласявам се, — други пак ще го пуснат.

— Не мисли за това! Ти си свърши работата, хвана му спатиите. По-добре чуй какво ни е приготвила съдбата и веднага ще забравиш Костя. Та значи американският гражданин Джон Керуд, служител в Държавния департамент на САЩ, е убит с два куршума калибър 5,45 в тила…

— С автомат значи?

— Съвсем точно.

— И къде му е текнало да се подлага на куршумите?

— Точно това засега не се знае.

— А че е от Държавния департамент, знаеш, нали?

— Не ме прекъсвай, Турецки! Досега винаги си изслушвал другаря си! — примоли се Слава.

Кимам в знак на съгласие.

— Раненият американец е бил докаран в болницата от неизвестен мъж. Дежурният хирург и медицинската сестра дадоха показания, че засега неизвестният ни мъж е пристигнал с вносна кола, цвят металик — тъмен или сребрист. Хирургът хич не го бива по колите, сторило му се „Волво“, ама не е сигурен. Затова пък каза, че задното стъкло на колата го нямало. Сигурен беше, защото видял назъбените останки. Оня мъж бил видимо развълнуван, което, разбира се, е естествено. Но продиктувал уверено името, възрастта и гражданството на пострадалия. Значи познавали са се. Своето име шофьорът на волвото не съобщил, заминал си, без да изчака милицията, за да даде показания. Наистина, преди това той позвънил на някого по телефона. Докторът не помни с подробности за какво е бил разговорът, но чул все пак, че мъжът звънил на някакъв Едуард Генадиевич, а себе си нарекъл Юрий Андреевски или Андриевски… И знаеш ли кое е най-интересното? Първо ни се обадиха от болницата, а след половин час в дежурната стая телефонира самият началник на московската милиция. Изправи всички на нокти, защото му били звъннали от американското посолство и помолили да вземе мерки за издирването на служителя от Държавния департамент господин Керуд, който трябвало да се върне още преди два дни от Баку, където бил отлетял с миротворческа мисия. Господата от посолството били разтревожени, тъй като според техни сведения Керуд можело да бъде нападнат.

— Сякаш са му предрекли!

— Да.

Слава Грязнов беше обхванат от радостната възбуда на ловеца. Въобще не споделях ентусиазма му, по-скоро — обратното, и предчувствах голямо бачкане с непредвидим резултат. Като се има предвид личността на убития, следствието ще се наблюдава от всеки, който не го мързи, включително господин Жириновски. А това винаги е неприятно — да те притискат, да ти надничат зад рамото и вместо помощ — да получаваш само хокане. Но не исках да преча на Слава да се навива, защото разбирах: той гледа на това извънредно произшествие като на поредния шанс да оправи служебната си характеристика. Само дето подозирах, че надеждите му са напразни. Уморихме се да чакаме благодарност от силните на деня. Преките ни началници ценят не толкова работата, колкото майсторското въртене на езика. В смисъл на блюдолизничене, разбира се. Впрочем всичко се случва, току-виж Слава пипнал убиеца или убийците, а благодарните американци вземат, че ходатайстват за него пред генерала. Ако това стане, аз пръв ще вдигна за Слава чаша от нещо конфискувано и включено към следствените материали.

— Какво предлагаш? — попитах Грязнов, когато отидохме в моргата да видя убития американец. Гол и мъртъв, той не се различаваше от нашите покойници. Всъщност, за разлика от повечето наши правителствени чиновници приживе господин Керуд си е поддържал фигурата. Мускулест беше като морски пехотинец.

По стар навик Слава без малко да вдигне ръка, за да се почеше по темето, после някак рязко я свали, засече учудения ми поглед, смути се, но обясни:

— Чалдисвам се май, разбираш ли. Понякога се хващам, че ме е страх да си докосна косата — сякаш ще вземе да пада на кичури…