Фридрих Незнански - Момиче за шпионина

Ако се съди по равнодушния поглед, с който ги огледа шофьорът на волвото, с долари беше трудно да го впечатлиш. Но между разделителната линия на шосето и левия заден калник на ладата имаше не повече от два метра. При това в този коридор се мяташе молещият за нещо мъж с мургаво по рождение лице. А и синкавата четина, плъзнала от брадичката по бузите чак до слепоочията му, издаваше източна кръв, още по-точно — кавказка.

Нямаше време за любезничене с планинските чеда, но брадясалият мъж почти лежеше на предния капак и размахваше смачканите банкноти. Докато минаваше край него съвсем бавно за да не го закачи, Юрий попита:

— Какво искаш?

— Бензин! — усмихвайки се, извика кавказецът. — Савсем мъничко трябва. Пари дава, колкото искаш!…

Юра поклати глава, не мога значи, и се канеше да натисне плавно газта.

В този момент кавказецът диво се развика към своя другар:

— Той е отзад!

И отскочи настрана или волвото го блъсна със заобления си борд, така че брадясалият изчезна от полезрението. Когато шофьорът Юра разбра защо — вече бе късно. Впрочем, докато маневрираше около нахалния кавказец, той не можеше да види, че вторият в това време измъкна автомат, притисна сгъваемия приклад към рамото си и се подпря на едното си коляно.

Само миг след като небръснатият кавказец гърлено извика, се разнесе сух автоматен откос. Стрелецът прокара дълъг ред куршуми от край до край през задното стъкло.

И едновременно станаха три неща.

Псувайки, шофьорът на волвото натисна педала на газта до ламарината. Но гумите няколко мига се въртяха на място, докато от триенето не се разтопи ледената коричка.

Момичето отпред запищя и се плъзна надолу, криейки главата си под седалката.

Второто момиче усети как дребните частички от безшумно строшилото се автомобилно стъкло се сипят по косата му и инстинктивно се наведе.

В тази суматоха никой не забеляза, че мъжът на задната седалка се хвана за главата, започна бавно да се свлича и сякаш прощавайки се — да се накланя към своята спътница.

След като измина още няколко десетки метра, шофьорът на волвото извика на пътниците си:

— Наведете се!

Той извади изпод седалката късоцевен автомат, блъсна вратата си, претърколи се извън колата и веднага изстреля дълъг откос по нападателите.

Те не стреляха повече, изглежда, ответният огън ги изненада. Подкрепяйки се един друг, двамата се вмъкнаха в своята лада и изчезнаха в тъмнината.

Шофьорът на волвото се върна доволен към колата, подпрял като на кино тъпомуцунестия си автомат на рамо.

— Видяхте ли! — възбудено каза той. — Съвсем са се разпасали тия козли…

Момичето на задната седалка изтръскваше стъкълцата от косата си. Когато нейният спътник заби глава в рамото й, брюнетката с пищната коса изплашено възкликна:

— Юра! Убили са Джони!

— Какво?!

Юрий изтича до задната врата, отвори я, вмъкна се наполовина в купето и грозно изпсува, когато забеляза тъмните петна кръв върху белия като сняг мъхест плат на седалката. Той се овладя, опипа шията на чужденеца, подържа китката му, даже прилепи ухо към гърдите му. След тези манипулации зарадвано възкликна:

— Жив е още! Момичета, омитайте се бързо и си хванете такси! Който и да ви пита, не сте били с нас! Ясно ли е?

— Закарай ни поне до гарата, там по-лесно ще намерим превоз! — възрази момичето от задната седалка.

— Вън! — изрева неочаквано свирепо Юрий.

Момичетата излязоха от колата, мърморейки по адрес на Юрий „ласкави“ думички.

Куршумите бяха пробили не само задното, но и челното стъкло. Затова колата се продухваше от студен, хаплив вятър. Едва сега Юрий забеляза, че касетофонът продължава да работи, през малките тонколонки се лееше шлагерът на Маша Разпутина „Пуснете ме да ида в Хималаите“.

— Ама че хлътнах, дявол да го вземе! — измърмори Юрий. — Направо в Тибет да се скрия… Добре, ще се оправим!

Той включи на скорост и подкара бясно. Но не можа да издържи дълго така. Студеният вятър брулеше лицето му и изтръгваше от очите му обилни поточета сълзи.

Юрий порови из жабката, намери стари, забравени от лятото слънчеви очила, надяна ги и някак си се добра до болницата.

После, когато откараха на носилка лежащия в безсъзнание Джони в операционната, той уморено продиктува на дежурната сестра от регистратурата анкетните данни на пациента. Успя да съобщи, че раненият се казва Джон Керуд, 46-годишен, гражданин на Съединените американски щати…