Фридрих Незнански - Кръвно отмъщение

Той беше добре прикрит, този Кислевски, и Нина доста си блъска главата, докато открие някаква пролука. През цялото си работно време той се намираше в охранявани учреждения, където беше възможно да проникне, но доста проблематично да се измъкне след изстрела. На улицата го пазеха мутрите, а домът му бе под служебна охрана. Вечерите си понякога прекарваше в престижни заведения, предимно поеше нужните му чиновници и делови партньори, но там го охраняваха още по-старателно. Оставаха само почивните дни, когато си позволяваше малки слабости, например излет извън града в неделите или Олимпийския басейн в съботите. Освен това играеше тенис и яздеше, но нередовно.

За да събере тази информация, на Нина й се наложи за известно време да се „прилепи“ към клиента, да го следи и да изучава живота му. Трябваше да разговаря с различни хора, да го следва с кола насам-натам — Феликс й бе дал с пълномощно един старичък москвич; дори се наложи да пофлиртува с охраната на дома на депутата. Сменяше дрехите си и се маскираше, въпреки че може би нямаше особена нужда, но навикът и опитът й подсказваха тази необходимост. Вечер се връщаше вкъщи уморена и виждаше вечно плачещата Аня, която, макар и да й правеше вечеря и да разтребваше къщата, все пак си оставаше не много близък човек, а и с подозрителни наклонности при това. Тя все обещаваше да се отбие още веднъж да стресне Льоша и даже смяташе чрез Феликс да издейства някакви официални мерки срещу наглия окупатор, но така и не успя.

В събота вечерта тя се върна вкъщи с приблизително съставен план за покушението, мислейки вече само за подробностите. В работа като тази именно подробностите бяха основният проблем и изискваха сериозно отношение. Беше вече късно и тя едва поздрави Аня и се отправи към банята. Не й направи впечатление особената потиснатост на момичето, изплашено шарещите очи и виновният вид, тя бе потънала в мислите си и нямаше търпение да отмие мръсотията и умората от седмицата. А Аня, след като чу звука на течащата вода, тихо се приближи към вратата, отвори я внимателно и излезе на площадката. Както си беше по халат и пантофи, тя се качи на горния етаж и звънна на вратата на окупираното си жилище. Льоша, който отвори, вече беше подпийнал, но като видя Аня, попита сухо и делово:

— Дойде ли си?

Аня преглътна и кимна, като го гледаше предано.

— Ясно — каза Льоша. — Стига, Изроде, стига… Дай да си свършим работата — повика той събутилника си.

Аня внимателно надникна през вратата в жилището си и сладкото чувство на родния дом я накара да се умили. Появи се Изрода, набит тип с къса коса и кожено яке върху мръсната фланелка.

— Ще го оформим както си трябва — промърмори той. — О! — видя той Аня. — А ти коя си, миличка? Ела, ще ти покажа фокусче…

— Остави я — кресна Льоша, заключвайки вратата. — Хайде…

— Аз да си остана вкъщи, а? — плахо попита Аня.

— Не, идваш с нас.

— Льошка, недей — примоли се Аня. — Оставих вратата отворена, за какво съм ви вече?

— После ще ти обясня — изкиска се Изрода и я лъхна воня от изпитото и изяденото.

— Бързо — каза Льоша.

Те слязоха по стълбата и влязоха в апартамента на Нина, като се стараеха да не вдигат шум. Самата Нина още беше в банята, но водата вече не течеше и тя си тананикаше нещо. Влезлите затвориха вратата след себе си, Аня отиде в стаята, като от вълнение не можеше да си намери място, а Изрода си свали якето и го остави на закачалката в антрето. Той намигна на Льоша и направи жест, напълно демонстриращ намеренията му по отношение на Нина и даже изкряка от възторг. Льоша допря пръст до устните си, нареждайки му да мълчи.

Звънна телефонът и двамата едновременно погледнаха Аня, а тя на свой ред изплашено се вторачи в тях.

— Извикай я — прошепна Льоша, сочейки с пръст вратата на банята.

Аня обаче го разбра посвоему и вдигна телефона.

— Кой се обажда? — неестествено звънко попита тя. — Няма я, в банята е. Да, обадете се пак…

Тя остави слушалката и Льоша й показа свития си юмрук.

— Извикай я, казах! — повтори той.

Аня кимна послушно и викна, без да се помества:

— Нина! На телефона!

Щракна резето на вратата и Нина викна, набързо загръщайки се с хавлията:

— Идвам, благодаря!

Първо видя Изрода, който, хилейки се с изкривена от вълнение уста, се приближи към нея, протегнал ръце. Нина се дръпна, веднага попадайки в ръцете на Льоша.

— Не — извика тя и се опита да се отскубне, но какво можеше да направи срещу двама яки и възбудени мъже? Те я замъкнаха в стаята, хвърлиха я на дивана и смъкнаха хавлията.