Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

Ландри изглеждаше също така смутен от тези аксесоари, както се бе показала Танзи.

— Няма нужда да си водите бележки — каза той. — Онова, което ще кажа, няма отношение… или поне пряко отношение… към смъртта на Лула. С други думи — добави той педантично — няма да допринесе към друга теория освен към тази за самоубийство.

— И все пак — настоя Страйк — бих искал да имам помощните си средства.

Ландри имаше вид, сякаш се кани да протестира, но размисли.

— Добре тогава. Първо, трябва да знаете, че Джон е дълбоко разтърсен от смъртта на осиновената си сестра.

— Разбираемо е — коментира Страйк, като наклони бележника така, че адвокатът да не може да вижда страницата, и написа думите „дълбоко разтърсен“ просто за да подразни Ландри.

— Да, естествено. И макар да не бих отишъл дотам да твърдя, че един частен детектив би трябвало да откаже на клиент въз основа на това, че е под емоционално напрежение или депресиран — както казах, всички трябва да си изкарваме прехраната — в този случай…

— Мислите, че всичко това е плод на въображението му?

— Не бих го изразил по този начин, но принципно е така. Джон понесе толкова скръб, колкото на повечето хора не им се налага да преживеят за цял живот. Може да не знаете, че той вече изгуби брат…

— Знаех го. С Чарли някога бяхме съученици. Именно затова Джон ме нае.

— Учили сте в „Блейкифийлд“?

— За кратко. Преди майка ми да си даде сметка, че таксите са непосилни за нея.

— Разбирам. Не го знаех. Но дори и така да е, сигурно не осъзнавате напълно… Джон винаги е бил… Нека използвам израза на сестра ми — емоционално напрегнат. Родителите му трябваше да се обърнат към психолози след смъртта на Чарли. Нямам претенциите да бъда експерт по душевно здраве, но ми се струва, че смъртта на Лула накрая го тласна да прекрачи отвъд…

— Неподходящо словосъчетание избрахте, но разбирам мисълта ви — промърмори Страйк и записа „Бристоу е чалнат“. — По какъв начин точно Джон е прекрачил отвъд ръба?

— Мнозина биха казали, че възбуждането на такова подновено разследване е безцелно — отбеляза Ландри.

Страйк държеше химикалката си готова над страницата. За момент челюстите на Ландри се раздвижиха, сякаш дъвчеше, после произнесе с усилие:

— Лула страдаше от маниакална депресия и скочи от прозореца след скандал с приятеля си наркоман. Няма мистерия. Беше ужасно за всички нас, особено за горката й майка, но това е грозната истина. Принуден съм да направя извода, че Джон изживява някакъв срив, и ако нямате нищо против да го кажа откровено…

— Нямам, давайте.

— … споразумението помежду ви го насърчава в нездравия му отказ да приеме истината.

— И тя е, че Лула се е самоубила?

— Мнение, споделяно от полицията, патолога и главния следовател. По неясни за мен причини Джон е решен да докаже, че е било убийство. А защо смята, че това ще ни накара да се почувстваме по-добре, не мога да ви кажа.

— Близките на самоубийците често се чувстват виновни — коментира Страйк. — Преследва ги идеята, колкото и неразумна да е, че биха могли да сторят повече, да помогнат. Един убиец би освободил семейството от чувството на вина, нали така?

— Никой от нас няма за какво да се чувства виновен — заяви Ландри със стоманени нотки в тона. — Лула получаваше най-добрите медицински грижи от ранно юношество и всички материални предимства, които семейството можеше да й осигури. „Безкрайно разглезена“, с тази фраза мога да опиша осиновената си племенница. Майка й буквално би умряла за нея, но не получи особена отплата.

— Смятахте Лула за неблагодарна, така ли?

— Не е нужно да записвате това. Или тези бележки са предназначени за някой долнопробен таблоид?

Страйк се заинтригува от това как Ландри напълно изостави престорената си вежливост, с която се бе появил на масата. Пристигна келнерката с поръчаното ястие. Той не й благодари, а мълчаливо и ядно наблюдаваше Страйк, докато тя се отдалечи. После каза:

— Ръчкате там, където можете да причините единствено вреда. Откровено казано, бях стъписан, като узнах какво е намислил Джон. Стъписан.

— Нима не е изразявал пред вас съмнения във версията за самоубийство?

— Беше в шок естествено, като всички нас, но не си спомням да е намеквал за убийство.

— Близки ли сте с племенника си, господин Ландри?

— Какво общо има това?

— Би могло да обясни защо не е споделил мислите си с вас.

— С Джон имаме изрядни служебни взаимоотношения.