Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

Страйк бе застанал толкова близо до копринената завеса, колкото да не предизвика подозрителни погледи от клиентите и останалите продавачки.

Вътре в пробната момичето с розовата коса се трудеше с ципа. Бавно и постепенно гръдният кош на Робин бе стегнат в скрит корсет. Подслушващият Страйк се притесни, когато следващият й въпрос прозвуча почти като стон.

— Искате да кажете, че Еван Дъфийлд не е бил в апартамента й, когато е умряла?

— Да — отвърна Мел. — Така че нямаше значение какво му каза тя по-рано. Той не е бил там.

Четирите жени огледаха мълчаливо отражението на Робин.

— Едва ли Сандра ще се побере в това — отбеляза Робин, защото долните две трети от гърдите й бяха сплескани от прилепналата материя, а горната им част преливаше над деколтето. — И все пак — добави тя с по-леко дишане, когато ципът бе свален, — трябвало е да предадете думите й на полицията и да оставите те да решат важно ли е, или не.

— И аз ти казах същото, Мел — изграчи продавачката с розовата коса. — Казах й го.

Мел моментално зае отбранителна позиция.

— Но той не е бил там! Въобще не е отишъл в апартамента й! Сигурно й е обяснявал, че има ангажимент и не иска да се види с нея, защото тя му каза: „Ела после тогава, ще те чакам, няма значение. Бездруго няма да се прибера преди един. Моля ти се ела, моля ти се“. А и приятелката й беше с нея в пробната, чу всичко. Сигурно тя го е казала на полицията.

Робин отново облече палтото с пайетите, за да има какво да прави. Докато се въртеше пред огледалото привидно небрежно, сякаш току-що й бе хрумнало, попита:

— И сте сигурна, че именно с Еван Дъфийлд е говорила, така ли?

— О, да, с него — отвърна Мел, сякаш Робин бе оскърбила интелигентността й. — Кого другиго ще моли да я посети в апартамента й посред нощ? Отчаяно искаше да го види.

— Боже, какви очи има той само — замечтано въздъхна момичето със захарния памук на главата. — Направо е разкошен. А на живо е безкрайно чаровен. Веднъж дойде тук с нея. Много е секси.

Десет минути по-късно, след като Робин бе се появила в още два тоалета пред Страйк и пред продавачките и бе стигнала до съгласие с него, че палтото с пайетите е най-доброто от всичко изпробвано, решиха (със съгласието на продавачките) тя да доведе Сандра да го види на следващия ден, преди да направят покупката. Страйк запази палтото за пет хиляди лири под измисленото име Андрю Аткинсън, даде фалшив мобилен номер и двамата с Робин напуснаха бутика, съпроводени от приятелски благопожелания, сякаш вече бяха похарчили парите.

Извървяха петдесет метра в мълчание, после Страйк запали цигара и каза:

— Много, много впечатляващо.

Робин засия от гордост.

Страйк и Робин се разделиха на метростанцията „Ню Бонд стрийт“. Робин взе метрото обратно до офиса, за да звъни в „Бест Филмс“, да прегледа онлайн телефонните указатели за лелята на Рошел Онифаде и да се укрива от „Временни кадри“ („Дръж вратата заключена“, посъветвал я бе Страйк).

Страйк си купи вестник и взе метрото до Найтсбридж, после повървя, тъй като имаше много време за убиване до „Сърпънтайн Бар енд Кичън“ — ресторанта, избран от Бристоу за обедната им среща.

Маршрутът му минаваше през Хайд Парк по пътеки сред разлистени дървета и по насипаната с пясък алея за яздене Ротън Роу. По време на пътуването си в метрото беше нахвърлял бележки за сведенията, получени от момичето на име Мел, и сега сред огряната от слънцето зеленина мислите му отлетяха към образа на Робин в прилепналата зелена рокля.

Беше я обезсърчил с реакцията си, знаеше го, но моментът криеше странна интимност, а тъкмо интимност най-малко желаеше на дадения етап, и то последно с Робин, толкова умна, професионална и тактична. Приятна му бе компанията й и оценяваше умението й да зачита личния му живот и да сдържа любопитството си. Нямаше спор, помисли си Страйк, отмествайки се встрани, за да избегне велосипедист, че бе попаднал на онова рядко срещано в живота качество, особено сред жените. Ала именно обстоятелството, че съвсем скоро щеше да е свободен от Робин, бе една от причините спокойно да се наслаждава на присъствието й; това, че тя щеше да продължи кариерата си другаде, беше също като годежния й пръстен една добре дошла бариера. Той харесваше Робин; чувстваше признателност към нея; беше дори (след тази сутрин) впечатлен от нея. Ала тъй като имаше нормално зрение и все още ненакърнено либидо, всеки път, когато тя се навеждаше над монитора на компютъра си, му бе припомняно, че е много сексапилно момиче. Не красива като Шарлот, но въпреки това привлекателна. Този факт никога не го бе поразявал с такава яснота, както когато Робин излезе от пробната във впитата зелена рокля и вследствие на това той буквално бе отвърнал поглед. Наясно бе, че от нейна страна нямаше никаква преднамерена провокация, но беше реалист по отношение на крехкото равновесие, което трябваше да крепи, за да запази здравия си разум. Тя беше единственото човешко същество, с което поддържаше редовен контакт, и той не подценяваше настоящата си уязвимост. Беше схванал също така от някои уклончиви отговори и колебания, че на годеника й не му харесва, дето тя бе напуснала Агенцията за временно настаняване заради тази безперспективна договорка. За всички беше най-безопасно зараждащото се приятелство да не става прекалено сърдечно, така че той не биваше да се възхищава открито на фигурата й в онази прилепнала тъкан.