Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— Хайде, да влизаме — подкани я Страйк. — Не забравяй, че си ми сестра и че пазаруваме за жена ми.

— Но какво се опитваме да установим?

— Какво са правили Лула Ландри и приятелката й Рошел Онифаде тук в деня преди смъртта на Ландри. Срещнали са се за петнайсет минути и са се разделили. Нямам особени надежди, минали са три месеца и може никой нищо да не е забелязал. Но си струва да се опита.

Партерният етаж на „Вашти“ беше посветен на дрехите; табела със стрелка към дървено стълбище сочеше, че горе са разположени кафене и „лайфстайл“. Няколко жени оглеждаха дрехите, окачени на лъскави стоманени стойки; до една бяха слаби, с тен, с дълги, лъскави, току-що издухани със сешоар коси. Продавачките бяха с ексцентрични тоалети и нетрадиционни прически. Една беше с балетна поличка и нещо като рибарска мрежа; тя беше при щанда за шапки.

За изненада на Страйк Робин се отправи с дръзка походка именно към това момиче.

— Здравейте — бодро изрече тя. — На средната витрина има едно фантастично палто с пайети. Бих ли могла да го пробвам?

Продавачката беше с облак от бяла коса, прилична на захарен памук, силно гримирани очи и никакви вежди.

— Да, никакъв проблем — отвърна тя.

Както се оказа обаче, беше излъгала: свалянето на палтото от витрината създаде безспорен проблем. Първо трябваше да бъде съблечено от манекена и освободено от електронната марка; десет минути по-късно палтото още не се беше появило, а първата продавачка повика две свои колежки на витрината, за да й помогнат. Междувременно Робин бродеше наоколо, без да разговаря със Страйк, и отделяше разни рокли и колани. До момента, в който палтото с пайетите бе свалено от витрината, всичките три продавачки вече се бяха вживели силно в евентуалната му съдба и до една придружиха Робин до пробната, като едната предложи да й занесе избраните артикули, а другите две крепяха палтото.

Закритите със завеси пробни представляваха железни рамки, драпирани с плътна кремава коприна, и наподобяваха палатки. Страйк застана достатъчно близо, за да може да чува какво ставаше вътре, с чувството, че едва започва да опознава пълния спектър от таланти на временната си секретарка.

Робин беше замъкнала в пробната със себе си стоки за над десет хиляди лири, половината от които беше цената на палтото с пайети. При нормални обстоятелства тя никога не би събрала кураж да стори това, но тази сутрин я бяха обхванали дързост и безразсъдство, доказваше нещо на себе си, на Матю, дори на Страйк. Трите продавачки се суетяха около нея, окачаха рокли, приглаждаха тежките гънки на палтото и Робин не изпитваше никакъв срам, че не би могла да си позволи дори най-евтиния от коланите, преметнати върху двете ръце на червенокосата особа с татуировките, и че нито едно от момичетата нямаше да получи комисионата, която вече предвкусваха. Тя дори позволи на продавачката с розова коса да иде и открие златист жакет, за който увери Робин, че много ще подхожда на избраната от нея зелена рокля.

Робин беше по-висока от всяка от продавачките и когато смени шлифера си с палтото от витрината, те взеха да ахкат и примират.

— Трябва да се покажа на брат си — каза им тя, след като се огледа критично. — Нали разбирате, не е за мен, за жена му е.

Тя излезе навън от пробната, сподиряна от трите момичета. Богатите клиентки край стойката с дрехи до една се обърнаха да погледнат Робин с присвити очи, когато тя дръзко попита:

— Как ти се струва?

Страйк трябваше да признае, че палтото, което му се бе видяло толкова некрасиво, изглеждаше много по-добре на Робин, отколкото на манекена. Тя се завъртя на място, за да бъде огледана от него, и тъканта на дрехата проблесна като гущерска кожа.

— Не е зле — отвърна той по мъжки предпазливо, а продавачките се усмихнаха снизходително. — Да, доста добро е. Колко струва?

— Не чак толкова много по твоите стандарти — отвърна Робин и стрелна заговорнически свитата си. — На Сандра със сигурност ще й хареса — заяви тя категорично на Страйк, който, сварен неподготвен, се усмихна широко. — Плюс, че ще е четирийсетото й.

— Може да го носи с всичко — зае се да убеждава Страйк момичето с коса като захарен памук. — За всякакъв случай става.

— Добре, ще пробвам онази рокля на „Кавали“ — съобщи Робин и се отправи обратно към пробната. — Сандра ми поръча да дойда с него — уведоми тя трите продавачки, докато й помагаха да съблече палтото и сваляха ципа на роклята, посочена от нея. — За да е сигурна, че няма пак да направи някоя глупава грешка. За трийсетия й рожден ден й купи най-грозните обици на света. Струваха цяло състояние, а тя така и не ги е вадила от сейфа.