Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— „Служебни взаимоотношения“?

— Да, господин Страйк, ние работим заедно. Дали сме неразделни в извънработно време? Не сме. Ала и двамата сме ангажирани с грижите за сестра ми — лейди Бристоу, майката на Джон — чиито дни вече са преброени. Разговорите ни извън службата обикновено са свързани с Ивет.

— Джон ми прави впечатление на предан син.

— Сега има само Ивет и това, че тя умира, не помага на душевното му състояние.

— Надали има само нея. Налице е и Алисън, нали?

— Не вярвам това да е особено сериозна връзка.

— Може би един от мотивите на Джон да ме наеме, е желанието да поднесе истината на майка си, преди тя да умре.

— Истината няма да помогне на Ивет. На никого не е приятно да установи, че трябва да жъне каквото си е посял.

Страйк не каза нищо. Както очакваше, адвокатът не устоя на изкушението да изясни думите си и само след миг той продължи:

— Ивет винаги е била майка орлица. Обожава дечицата — изрече го, сякаш това е някаква перверзия, която леко го отвращава. — От онези чудати жени е, дето биха народили двайсет деца, стига да се намери достатъчно плодовит мъж. Слава богу Алек беше стерилен… Или Джон не ви го е споменал?

— Уведоми ме, че сър Алек Бристоу не е негов биологичен баща, ако това имате предвид.

Ако е бил разочарован, че не е първият, поднесъл тази информация, то Ландри мигом се съвзе.

— Ивет и Алек осиновиха две момчета, но тя нямаше никаква представа как да се справя с тях. Чисто и просто невъзможна е като майка. Не умее да контролира и дисциплинира, глези прекомерно и категорично отказва да види истината под носа си. Не твърдя, че се дължи изцяло на нейното родителско влияние, кой знае какво е генетичното предразположение, но Джон беше мрънкало, лепка и позьор, а Чарли — напълно необуздан и в резултат…

Ландри рязко млъкна и по скулите му избиха червени петна.

— … в резултат падна с колелото си в каменоломна? — подсказа Страйк.

Изрече го, за да види реакцията на Ландри, и не беше разочарован. Остана с впечатлението за свиващ се тунел, за далечна затваряща се врата.

— Казано направо, точно така е. И беше малко късно после Ивет да крещи и напада Алек и да рухва в несвяст на пода. Ако бе упражнявала върху него поне мъничко контрол, момчето не би се опълчило на забраната. Аз бях там — с каменно лице съобщи Ландри. — Отидох да ги посетя през уикенда. Беше Великден. Бях отишъл да се разходя из селото и като се върнах, заварих всички да го търсят. Тръгнах право към каменната кариера. Просто си знаех. Имаше забрана да ходи на това място, значи беше там.

— Вие ли намерихте тялото му?

— Да, аз.

— Трябва да е било ужасно за вас.

— Да — отвърна Ландри, — беше.

— Сестра ви и сър Алек са осиновили Лула след смъртта на Чарли, нали?

— И това беше може би най-голямата глупост, на която Алек Бристоу се съгласи — отсече Ландри. — Ивет вече бе доказала, че е катастрофална майка. Надали щеше да се справи по-добре в състояние на неудържима скръб. То се знае, винаги бе искала дъщеря, момиченце, което да облича в розово, и Алек реши, че това ще я направи щастлива. Неизменно даваше на Ивет каквото поискаше. Бе запленен от нея в мига, когато тя постъпи на работа при него като машинописка, а той беше още лишен от лустро жител на Ийст Енд. Ивет открай време я влече по̀ първобитното.

Страйк се почуди какъв би могъл да е истинският източник на гнева на Ландри.

— Не се ли разбирате със сестра си, господин Ландри?

— Разбираме се отлично, просто не съм сляп за недостатъците на Ивет, както и за собствената й вина за бедите й.

— Трудно ли получиха одобрение за ново осиновяване, след като Чарли умря?

— Сигурно щеше да е трудно, ако Алек не беше мултимилионер — изсумтя Ландри. — Знам, че властите изразиха загриженост по повод душевното здраве на Ивет, при това и двамата вече не бяха в първа младост. Жалко, че не им беше отказано. Но Алек беше човек с неизчерпаема находчивост, а и имаше всевъзможни странни контакти от младите си години, когато е бил уличен продавач. Не съм запознат с подробностите, но бих се обзаложил, че е раздал немалко подкупи. Но дори и така не можа да се добере до дете от бялата раса. Доведе поредното мъниче с неизвестно потекло, което да бъде възпитавано от депресирана и истерична жена, лишена от всякаква критичност. Изобщо не се изненадах, че резултатът бе катастрофален. Лула бе нестабилна като Джон и необуздана като Чарли, а Ивет бе също тъй неспособна да се справя с нея, както и с другите двама.