Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

Имаше и още показания, поддържащи тези на Дъфийлд: едно от жена, която твърдеше, че го видяла как се качва по стълбите към апартамента на дилъра си, а другото от самия дилър на име Уайклиф. Страйк си припомни мнението, изразено от Уордъл, че Уайклиф би излъгал в полза на Дъфийлд. Жената от долния етаж би могла да е подкупена. Останалите свидетели, забелязали Дъфийлд да се скита по улиците на Лондон, можеха да твърдят с ръка на сърце само че са видели мъж с вълча маска.

Страйк запали цигара и препрочете показанията на Дъфийлд. Беше мъж с невъздържан нрав, признал, че се е опитал със сила да задържи Лула в клуба. Синините по ръцете над лактите й почти със сигурност бяха негово дело. Ако обаче си бе инжектирал хероин у Уайклиф, почти със сигурност не би бил в състояние да проникне в Кентигърн Гардънс номер осемнайсет или да изпадне в ярост, която да доведе до убийство. Страйк бе запознат с поведението на пристрастените към хероина; беше видял много такива в последния бордей, където бе живяла майка му. Наркотикът правеше употребилите го пасивни и покорни, превръщаше ги в абсолютна антитеза на крещящите, склонни към насилие алкохолици или на нервните параноични почитатели на кокаина. Страйк беше срещал всички възможни видове наркомани и в армията, и извън нея. Ореолът, създаван от медиите около зависимостта на Дъфийлд, го отвращаваше. Нищо славно и бляскаво нямаше в хероина. Майката на Страйк бе умряла върху мръсен дюшек в ъгъла на стаята и цели шест часа никой не си бе дал сметка, че е мъртва.

Той се изправи, прекоси стаята и отвори тъмния, нашарен от дъждовни капки прозорец, при което тътенът на басите от „12 Бар Кафе“ нахлу по-силен от всякога. Продължаваше да пуши и да гледа към Чаринг Крос Роуд, който проблясваше от фаровете на колите и локвите и където излезлите да се повеселят в петък вечер крачеха покрай края на Денмарк стрийт, приведени под чадърите си, а смеховете им се извисяваха над шума от превозните средства. Страйк се запита кога ли отново ще се озове сред приятели на по бира в петък вечер. Подобна ситуация сякаш принадлежеше към друга вселена, към загърбен вече живот. Странният вакуум, в който живееше с единствения човешки контакт в лицето на Робин, нямаше как да продължи дълго, но той все още не бе готов да се върне към нормален социален живот. Беше изгубил армията, Шарлот и половината си крак; имаше нужда напълно да свикне с човека, в когото бе се превърнал, преди да се изложи на показ пред изненадата и жалостта на околните. Цигарата с яркооранжевото си връхче полетя надолу към тъмната улица и угасна в мократа канавка. Страйк затвори прозореца, върна се на бюрото и решително придърпа папката към себе си.

Показанията на Дерик Уилсън не му казаха нищо, което вече не знаеше. В досието не се споменаваше за Кийрън Коловас-Джоунс, нито за тайнственото синьо листче. Страйк продължи нататък с известен интерес към показанията на двете жени, с които Лула бе прекарала последния си следобед — Киара Портър и Брайъни Радфорд.

Гримьорката си спомняше Лула радостна и възбудена от предстоящото пристигане на Дийби Мак. Портър обаче твърдеше, че Ландри се държала „неприсъщо за себе си“, че била „унила и тревожна“, ала отказала да сподели какво я измъчва. Разказът на Портър добавяше интригуваща подробност, за която никой не бе споменавал на Страйк: Лула изрично заявила този следобед за намерението си да остави „всичко“ на брат си. Не беше описан контекст, ала оставаше впечатлението, че е изречено от момиче в извънредно мрачно настроение.

Страйк се запита защо клиентът му бе пропуснал пред него декларацията на сестра си за намерението й да му остави всичко. Разбира се, Бристоу вече разполагаше с доверителски фонд. Може би придобиването на още значителни суми за него не бе впечатляващо, както би било за Страйк, който никога не бе наследил и едно пени.

Страйк се прозя, запали още една цигара, за да се задържи буден, и започна да чете показанията на майката на Лула. По думите на лейди Ивет Бристоу тя самата била сънлива и не се чувствала добре след операцията, но дъщеря й била „напълно щастлива“, когато я посетила онази сутрин. Единствената й загриженост била за състоянието на майка й и перспективите за възстановяването й. Може би вината бе в неизразителната и лишена от нюанси проза на снемащия показанията полицай, но спомените на лейди Бристоу оставиха у Страйк впечатление за решително затваряне на очите пред истината. Тя единствена бе изказала предположението, че смъртта на Лула е нещастен случай, че някак се е прехвърлила през парапета, без да иска. Лейди Бристоу допълваше, че в онази нощ всичко е било сковано от лед.