Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

Дивиди драйвърът на компютъра на Страйк, купен на старо, никога не бе работил, откакто бе станал негово притежание, затова той пъхна диска в джоба на палтото си, висящо до стъклената врата, и продължи да изучава печатните материали от папката с отворен до нея бележник.

Навън се спусна нощта и от настолната лампа падаше златиста светлина върху всяка от страниците на документите, методично изчитани от Страйк и водещи неотклонно към извода за самоубийство. Тук, сред показанията, орязани откъм многословност, периодите от време, уточнени по минути, копираните етикети от шишенцата с лекарства от аптечката в банята на Ландри, Страйк проследи истината, която бе доловил зад лъжите на Танзи Бестигуи.

Аутопсията сочеше, че Лула е убита при съприкосновението с уличната настилка и че е умряла от счупен врат и вътрешен кръвоизлив. Имаше синини по ръцете над лактите. Беше паднала, обута само с една обувка. Снимките на трупа потвърждаваха твърдението в сайта „Луламойтовдъхновение“, че Ландри се е преоблякла, след като се е върнала вкъщи от нощния клуб. Вместо с роклята, с която бе снимана да влиза в сградата, като труп бе в блуза с пайети и панталони.

Страйк стигна до променливите показания, които Танзи беше дала пред полицията. В първото твърдеше просто, че от спалнята отишла до банята; във второто добавяше, че пътем отворила прозореца на дневната. За Фреди казваше, че през цялото време бил в леглото си. Полицаите бяха открили половин магистрала кокаин на мраморния ръб на ваната и малко полиетиленово пликче с наркотика, скрито зад кутийка с тампони в шкафче над умивалника.

Показанията на Фреди потвърждаваха, че е спял по време на падането на Ландри и че е бил събуден от писъците на жена си. Той заявяваше, че бързо отишъл в дневната точно когато Танзи изтичала покрай него навън от апартамента по бельо. Вазата с розите, която бе изпратил на Мак и която един несръчен полицай бе счупил, по неговото признание била замислена като жест за добре дошъл, а също и за да се представи. Да, щял да бъде доволен да осъществи познанство с рапъра и да, минало му през ума, че Мак ще е идеален в трилъра, над който работели. Несъмнено шокът от смъртта на Ландри довел до пресилената му реакция, когато узнал, че букетът му е съсипан. Първоначално повярвал на жена си, когато казала, че е чула караница горе. Впоследствие му се наложило, макар и неохотно, да приеме мнението на полицаите, че разказът на Танзи е плод на помътеното й от кокаина съзнание. Нейната пристрастеност създавала големи проблеми в брака им и той признаваше пред полицията, че е наясно за редовната употреба на този стимулант от страна на съпругата му, макар да не знаел за запасите в апартамента им, открити през въпросната нощ.

Бестигуи твърдеше още, че с Ландри никога не са си гостували взаимно в домовете си и че срещата им у Дики Карбъри (за която полицията очевидно бе чула при следващ случай, тъй като Фреди бе разпитван повторно след първоначално снетите показания) ни най-малко не задълбочила познанството им. „Тя общуваше главно с по-младите гости, докато аз прекарах по-голямата част от уикенда с Дики, който е мой връстник.“ Показанията на Бестигуи представяха Ландри като недостъпна за превземане без катераческо оборудване скала.

След като изчете полицейския рапорт за събитията в апартамента на Бестигуи, Страйк добави няколко изречения към своите бележки. Заинтригува го половинката магистрала кокаин на ръба на ваната, а още по-голям интерес прояви към няколкото секунди, след като Танзи бе видяла прелитащото покрай прозореца тяло на Лула Ландри. Много би зависило, разбира се, от разпределението в апартамента на Бестигуи (нямаше такава карта или скица в папката), но Страйк бе измъчван от един повтарящ се аспект в менящите се разкази на Танзи: тя неизменно настояваше, че при падането на Ландри мъжът й е спял в леглото си. Припомни си как закри лице, преструвайки се, че отмята кичур коса, когато той я бе притиснал по този въпрос. Общо взето, въпреки заключението на полицията Страйк не смяташе точното местоположение на двамата Бестигуи в мига, когато Лула Ландри бе паднала от балкона си, за категорично доказано.

Той поднови систематичното си проучване на досието. Показанията на Еван Дъфийлд в повечето отношения съвпадаха с разказаното от Уордъл. Той признаваше, че се е опитал да попречи на приятелката си да напусне „Узи“, като я стиснал за двете ръце над лактите. Тя се изтръгнала от хватката му и си заминала; малко по-късно той я последвал. Вълчата маска се споменаваше в едно изречение, предадено със сухия, неемоционален език на разпитващия полицай: „Имам навик да нахлупвам маска, представляваща глава на вълк, когато желая да избегна вниманието на фотографите“. Кратко изявление на шофьора, откарал Дъфийлд от „Узи“, в унисон с твърдението на Дъфийлд гласеше, че отишли до Кентигърн Гардънс и оттам продължили до Д’Арблей стрийт, където той оставил пътника и си тръгнал. Антипатията на шофьора към Дъфийлд, спомената от Уордъл, въобще не личеше в постния вариант на показанията, подготвен от полицаите, които той е подписал.