Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— Много мислих как е успял да влезе убиецът и съм сигурна, че трябва да се е вмъкнал подир нея, когато се е прибрала през нощта, защото Дерик Уилсън е напуснал поста си, за да иде до тоалетната. По мое мнение Уилсън заслужаваше да го уволнят заради това. Мен ако питаш, измъкнал се е, за да поспи в задната стаичка. Нямам представа откъде убиецът е знаел кода за входната врата, но съм уверена, че тъкмо тогава е влязъл.

— Дали ще можеш да разпознаеш гласа на мъжа, който е викал тогава, как мислиш?

— Съмнявам се — отвърна тя. — Знам, че беше мъжки глас, и толкова. Всеки може да е бил. Нямаше нищо необичайно в него. После се чудех дали е бил Дъфийлд — каза тя, втренчена напрегнато в него, — защото веднъж преди това бях чувала Дъфийлд да крещи от най-горната площадка на стълбището. Наложи се Уилсън да го изхвърли. Дъфийлд се опитваше да рита вратата на Лула. Така и не разбрах защо момиче с външността на Лула бе обвързано с такъв като него — вметна тя.

— Според някои жени е секси, но не и за мен — съгласи се Ърсула и изпразни бутилката вино в чашата си. — Намирам го вулгарен и направо ужасен.

— Че дори и пари няма — допълни Танзи и отново взе да върти пръстена си.

— Но мислиш, че не неговия глас си чула онази нощ?

— Ами както казах, може и неговият да е бил — нетърпеливо отвърна тя и вдигна слабичките си рамене. — Само че той има алиби, нали? Много хора твърдят, че не е бил близо до Кентигърн Гардънс, когато Лула е загинала. Част от нощта е прекарал у Киара Портър. Кучка такава — прибави Танзи с лека злобна усмивка. — Да спи с гаджето на най-добрата си приятелка.

— Нима са спали заедно? — попита Страйк.

— О, ами че ти как мислиш? — засмя се Ърсула, сякаш въпросът му беше крайно наивен. — Познавам Киара Портър, появи се в благотворително модно шоу, в чиято организация участвах. Тя е пълна въздухарка и уличница.

Пристигнаха кафетата заедно с карамеления пудинг на Страйк.

— Съжалявам, Джон, но Лула не показваше добър вкус в избора си на приятели — отбеляза Танзи, докато отпиваше от еспресото си. — Вземи Киара или онази Брайъни Радфорд. Не че й беше точно приятелка, но аз на такава не бих се доверила за нищо на света.

— Коя е Брайъни? — попита Страйк неискрено заинтересуван, защото добре помнеше коя е.

— Художник гримьор. Взема скъпо и прескъпо тази проклетница — отвърна Ърсула. — Използвах услугите й веднъж за бал на фондацията на Горбачов, а после тя разтръби на всички…

Ърсула млъкна рязко, остави чашата с вино и вместо нея взе тази с кафето. Въпреки че очевидно нямаше връзка с неговите дела, Страйк бе обзет от силно любопитство какво ли бе разтръбила Брайъни на всички, но в този миг заговори Танзи:

— А имаше и едно кошмарно момиче, което Лула мъкнеше в апартамента, помниш ли я, Джон?

Тя се бе обърнала очаквателно към Бристоу, но той не реагира.

— Нали се сещаш, една такава с ужасен цвят на кожата, която Лула водеше със себе си понякога. На скитница приличаше и буквално вонеше. Винаги можех да подуша кога се е возила в асансьора. Отгоре на всичко и в басейна я мъкнеше. Не знаех, че черните можели да плуват.

Бристоу замига бързо с пламнало лице.

— Един бог знае какво общо имаше Лула с нея — каза Танзи. — Няма как да не я помниш, Джон. Беше дебела повлекана. Изглеждаше малко не наред.

— Аз не мога… — замънка Бристоу.

— За Рошел ли говориш? — попита Страйк.

— О, да, май така се казваше. Беше дошла на погребението — каза Танзи, — забелязах я. Седеше в дъното. И така недей да забравяш — впери тя настойчиво тъмните си очи в Страйк, — че всичко това трябва да си остане само между нас. Фреди в никой случай не бива да научава, че съм говорила пред теб. Нямам намерение пак да изживявам онзи кошмар с репортерите. Сметката, моля — излая тя към келнера.

Когато сметката пристигна, тя я предаде без коментар на Бристоу.

Докато сестрите се приготвяха да си тръгнат, като отмятаха на гърбовете си лъскавите си тъмни коси и обличаха скъпите си жакети, вратата на ресторанта се отвори, влезе висок и слаб мъж в костюм, огледа се и се насочи право към тяхната маса. Беше със сребриста коса, изискан на вид и безукорно облечен, а в бледосините му очи личеше известна студенина. Походката му беше енергична и целеустремена.

— Каква изненада — рече той безгрижно и спря между столовете на двете жени.

Никой от другите трима не беше забелязал приближаването на мъжа и всички освен Страйк демонстрираха едновременно шок и нещо повече от неудоволствие при вида му. За част от секундата Танзи и Ърсула замръзнаха и ръката на Ърсула увисна, докато вадеше слънчевите си очила от ръчната си чанта.