Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

Полицаят цял сияеше. Страйк нямаше как да не стигне до извода, че в случая Ерик Уордъл, детектив сержант от полицията, беше също толкова запленен от звездната слава, колкото и Кийрън Коловас-Джоунс.

— Не беше дълъг разговор, като се има предвид, че съвсем скоро беше слязъл от самолета и изобщо не беше стъпвал в Кентигърн Гардънс. Просто рутинен. Накрая го помолих да ми даде автограф върху последния си компактдиск — добави Уордъл, явно не можейки да се удържи. — Много му стана приятно. Жената искаше да го пусна на търг в Ибей, но ще си го пазя…

Уордъл млъкна рязко, сякаш за да внуши, че е казал повече, отколкото е възнамерявал. Страйк го досмеша и посегна да си вземе шепа свински кожички.

— Ами Еван Дъфийлд?

— Той ли? — измърмори Уордъл. Възторгът му от Дийби Мак изчезна без следа. Сега полицаят се намръщи. — Малък нещастен наркоман. Вбесяваше ни от начало до край. Постъпи в клиника за лечение на зависимости още в деня след смъртта й.

— Видях. Къде?

— В „Прайъри“, къде другаде. За лечебен отдих.

— А кога го разпитахте?

— На следващия ден, но първо трябваше да го намерим. Хората му ни възпрепятстваха максимално. Същата история като с Бестигуи. Не искаха да разберем какво всъщност е правил. Моята жена — намръщи се още повече Уордъл — го смята за секси. Ти женен ли си?

— Не — отвърна Страйк.

— Анстис ми каза, че си напуснал армията, за да се ожениш за момиче, което приличало на супермодел.

— Каква история ви поднесе Дъфийлд, когато го намерихте?

— Имали голяма разправия в клуб „Узи“. Много хора станали свидетели на скандала. Тя си тръгнала и неговата версия беше, че я последвал около пет минути по-късно. Бил си надянал онази идиотска маска на вълк. Тя скрива цялата глава. Много натурална, космата. Обясни, че я имал от снимки на модно шоу. — Изражението на Уордъл красноречиво говореше за презрение. — Обичал да си я нахлупва, като излизал отнякъде, за да ядосва папараците. И тъй, след като Ландри напуснала „Узи“, той се качил в колата си — отвън го чакал шофьор — и отишъл до Кентигърн Гардънс. Шофьорът го потвърди. Така де… — побърза да се поправи Уордъл нетърпеливо — потвърди, че возил до Кентигърн Гардънс мъж с вълча маска, за когото предположил, че е Дъфийлд, защото бил с неговия ръст и телосложение, носел дрехи като неговите и говорел с неговия глас.

— Не е ли свалил вълчата глава по време на пътуването?

— От „Узи“ до нейния апартамент се стига само за петнайсет минути. Не, не я свалил. На този фукльо само детинщини му дай. И така според разказа на Дъфийлд той видял папараците пред къщата и решил да не влиза. Поръчал на шофьора да го откара в Сохо и той го оставил там. Дъфийлд отишъл в дома на наркопласьора си на Д’Арблей стрийт и си инжектирал доза.

— Все още с вълчата глава?

— Не, там я свалил — каза Уордъл. — Пласьорът, който се казва Уайклиф, е завършил престижно училище и е по-закоравял наркоман и от Дъфийлд. Даде пълни показания и потвърди, че Дъфийлд е пристигнал някъде около два и половина. Само двамата били там и да, бих приел, че Уайклиф ще излъже заради Дъфийлд, само че една жена на партера каза, че чула звънеца и видяла Дъфийлд на стълбите. Дъфийлд си тръгнал от дома на Уайклиф към четири часа отново с нахлупена вълча глава и поел към мястото, където си мислел, че го чака колата. Ала шофьорът си бил тръгнал. Твърди, че нещо не са се били разбрали. Показа съвсем ясно, че го смята за гадняр. Не Дъфийлд му плащал, колата била на сметката на Ландри. Така че Дъфийлд, който нямал пари у себе си, трябвало да върви пеш до дома на Киара Портър в Нотинг Хил. Открихме няколко души, които бяха видели мъж с маска на вълк да броди по съответстващи на маршрута улици, и имаме запис от камера, на който изпросва кутия кибрит от жена на денонощен паркинг.

— Различава ли се лицето му?

— Не, защото съвсем леко повдига вълчата глава, за да заговори жената, при което се вижда само муцуната. Но и жената твърди, че е бил Дъфийлд. Стигнал у Портър някъде към четири и половина. Тя го пуснала да спи на канапето, а около час по-късно узнала новината, че Ландри е мъртва, и го събудила, за да му каже. Нататък следва театралничене и клиниката.

— Проверихте ли за прощално писмо? — попита Страйк.

— Да. Нямаше нищо в апартамента, нито на лаптопа й, но това не беше изненада. Действала е импулсивно. Страдала е от биполярно разстройство, току-що се е скарала с малкия никаквец и това я е прекършило.

Уордъл отново погледна часовника си и допи бирата.