Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— Нито кога е влязъл в района ли?

— Отвсякъде може да е дошъл. Нямаме друг запис с него.

— Охранителните камери в Лондон не са ли десет хиляди на брой?

— Не са навсякъде. Камерите не са отговор на проблемите ни, ако не са редовно поддържани и контролирани. Онази на Гариман стрийт е била повредена, а по Медоуфийлд Роуд и Хартли стрийт изобщо няма поставени. И ти си като всички, Страйк; врещиш за гражданските си права, когато си казал на госпожата си, че си работил, а си бил в стриптийз клуб, но държиш да има двайсет и четири часово наблюдение над къщата ти, когато някой е отворил прозореца на банята ти с взлом. Не може и двете да имаш.

— Аз не искам нито едното, нито другото — уточни Страйк. — Само питам какво знаете за Бягащ номер две.

— Омотан до веждите също като приятеля си, само ръцете му се виждат. Ако бях на негово място и имах причина да съм гузен за онова мазерати, бих хлътнал в някой бар и бих излязъл оттам сред група хора. Има едно заведение „Боджо“ на Халиуел стрийт, където може да е влязъл и да се е смесил с посетителите. Проверихме го — каза Уордъл, като изпревари въпроса на Страйк. — Никой не го разпозна от записа на камерата.

Известно време пиха мълчаливо.

— Дори да бяхме ги открили — каза Уордъл, като остави чашата си, — най-многото, което можехме да научим от тях, е, че са станали очевидци на скока й. Нямаше необяснима ДНК в апартамента й. В него не е влизал никой, който да има работа там.

— Не само записите от охранителните камери предизвикват подозрения у Бристоу — заяви Страйк. — Той поддържа контакт с Танзи Бестигуи.

— Хич не ми я споменавай проклетата Танзи Бестигуи — раздразнено промърмори Уордъл.

— Ще я споменавам, защото според моя клиент тя казва истината.

— Значи още държи на версията си, а? Не се е отказала? Нека ти кажа тогава за Танзи Бестигуи, щом искаш.

— Давай — подкани го Страйк, притиснал с една ръка халбата бира до гърдите си.

— С Карвър пристигнахме на мястото около двайсет — двайсет и пет минути след падането на Ландри. Там вече имаше униформени полицаи. Танзи Бестигуи още беше във вихъра на истерията, когато я видяхме. Бърбореше несвързано, тресеше се и от време на време изкрещяваше, че в сградата имало убиец. Показанията й гласяха, че станала от леглото си в два през нощта и отишла в банята по малка нужда. Чула крясък два етажа по-нагоре и видяла тялото на Ландри да прелита покрай прозореца. Нека ти кажа, че прозорците в тази сграда са с троен стъклопакет с цел топло- и шумоизолация. Когато влязохме да я разпитаме, улицата вече беше пълна с полицейски коли и съседи, но човек не би го разбрал, ако не бяха святкащите сини светлини. Толкова шум проникваше вътре, колкото ако бяхме във вътрешността на пирамида. Затова я попитах: „Сигурна ли сте, че чухте вик, госпожо Бестигуи? Апартаментът ви ми изглежда напълно шумоизолиран“. Тя не се предаваше. Кълнеше се, че е чула всяка дума. Според нея Ландри изкрещяла „Твърде много закъсня“, а мъжки глас отвърнал „Ти си проклета лъжкиня“. Наричат го слухови халюцинации — поясни Уордъл. — Започват да ти се причуват неща, когато си смъркал толкова кокаин, че мозъкът ти е започнал да изтича през носа ти.

Той отново отпи голяма глътка бира.

— Във всеки случай доказахме извън всяко съмнение, че няма как да го е чула. На следващия ден семейство Бестигуи се изнесоха в къщата на техен приятел, за да се спасят от репортерите, така че пратихме няколко души в апартамента им. Един се качил на балкона на Ландри, откъдето крещял колкото му глас държи, но хората ни на първия етаж не чули и дума от онова, което викал, при това били напълно трезви и напрягали слух. Но докато ние доказвахме, че госпожа Бестигуи дрънка врели-некипели, тя се беше обадила на половин Лондон, за да разтръби, че е единственият очевидец на убийството на Лула Ландри. Репортерите се настървиха от следата, защото някои от съседите я бяха чули да крещи, че в къщата е проникнал някой. Вестниците бяха издали присъдата на Еван Дъфийлд още преди да се срещнем повторно с госпожа Бестигуи. Уведомихме я, че сме установили как няма начин да е чула онова, което твърдеше. Но тя нямаше желание да признае, че всичко е било в главата й. Беше станала център на внимание, репортерите се тълпяха пред вратата й, сякаш беше преродената Лула Ландри. И тогава каза: „О, аз не споменах ли? Бях отворила прозорците, за да глътна чист въздух“. — Уордъл се изсмя презрително. — При температура под нулата и снеговалеж.