Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— Корморан Страйк — представи се той, като приближи масата на Уордъл. Уордъл имаше коса, за каквато Страйк завиждаше на мъжете; с нея никога нямаше да си спечели прякор „Срамнокосместия“.

— Да, помислих си, че може да си ти — каза полицаят и двамата се ръкуваха. — Анстис каза, че си едър.

Страйк придърпа стол от бара и Уордъл подхвана без увод:

— Е, какво имаш за мен?

— Миналия месец е имало наръгване, довело до смърт край Ийлинг Бродуей. Жертвата е Лиам Йейтс. Бил е информатор на полицията, нали?

— Да, намушкан беше с нож във врата. Ала ние знаем кой го е извършил — със снизходителен смях го уведоми Уордъл. — Половината мошеници в Лондон го знаят. Ако това ти е информацията…

— Обаче не знаете къде е той, нали?

С бърз поглед към момичетата, които се преструваха на нехайни, Уордъл извади бележник от джоба си.

— Продължавай.

— Има едно момиче, което работи в букмейкърския пункт „Бетбъстърс“ на Хакни Роуд, на име Шона Холанд. Живее в апартамент под наем през две преки от пункта. В момента има нежелан гост у дома, някой си Брет Фиърни, който често пребивал сестра й. Очевидно той не е от онези типове, на които отказваш услуга.

— Имаш ли пълния адрес? — попита Уордъл, който записваше усилено.

— Дадох ти името на наемателката и половината пощенски код. Вземи положи малко детективски труд.

— И откъде каза, че си научил това? — отново поиска да се осведоми Уордъл, като продължаваше да пише бързо в бележника, опрян на коляното му под масата.

— Не казах — отвърна Страйк с равен тон и отпи от бирата си.

— Виждам, интересни приятели имаш.

— Много. И тъй в духа на честната размяна…

Уордъл прибра бележника в джоба си и се засмя.

— Онова, което ми даваш, може да е нищо и половина.

— Не е. Играй честно, Уордъл.

Полицаят остана вгледан в Страйк за момент, очевидно раздвояван помежду симпатия и подозрение.

— Какво очакваш в такъв случай?

— Казах ти по телефона: малко вътрешна информация за случая Лула Ландри.

— Не четеш ли вестници?

— Казах „вътрешна информация“. Клиентът ми подозира нечиста игра.

Уордъл се намръщи.

— Някой таблоид ли те нае?

— Не — отвърна Страйк. — Брат й.

— Джон Бристоу?

Уордъл удари една продължителна глътка от бирата си с очи, приковани в бедрата на най-близкото момиче, а венчалната му халка отрази червената светлина от игралния автомат.

— Още ли е обсебен от записите от охранителните камери?

— Спомена ги — призна Страйк.

— Опитахме се да открием двамата чернокожи мъже — каза Уордъл. — Призовахме ги публично. Нито един от двамата не се яви. Не е голяма изненада. Включила се е аларма на кола точно когато те са минавали покрай нея. Мазерати. Изискан вкус.

— Значи смяташ, че са крадели коли?

— Не казвам, че са излезли конкретно с тази цел. Може да са видели добра възможност, като са я зърнали паркирана там. Що за блейка оставя мазерати на улицата? Но е било близо два през нощта при температура под нулата и не мога да измисля достатъчно невинни причини двама мъже да решат да се срещнат на улица в Мейфеър, където нито един от тях не живее, доколкото успяхме да установим.

— Нямате ли представа откъде са дошли и къде са отишли после?

— Почти сме сигурни за онзи, в когото се е втренчил Бристоу — мъжа, вървял към жилището точно преди тя да падне — че е слязъл от автобус номер трийсет и осем на Уилтън стрийт в единайсет и петнайсет. Не може да се каже какво е правил, преди да мине покрай камерата в края на Белами Роуд час и половина по-късно. После е изтичал обратно покрай нея десет минути след скока на Ландри, спринтирал е по Белами Роуд и вероятно е стигнал до Уелдън стрийт. Има запис на мъж, отговарящ на описанието му — висок, чернокож, с нахлупена качулка и скрито в шал лице — от камерата на Тиобалдс Роуд около двайсет минути по-късно.

— С добра скорост е тичал, ако е стигнал до Тиобалдс Роуд за двайсет минути — отбеляза Страйк. — Това е някъде около Клъркънуел, нали? Прави към три километра и половина. При това тротоарите са били заледени.

— Може и да не е бил той. Записът беше с лошо качество. Бристоу беше решил, че е много подозрителен с това скрито лице, но тогава беше минус десет градуса. Аз самият отидох на работа с маска за ски. Но независимо той ли е бил човекът на Тиобалдс Роуд, или не, никой не се яви да каже, че го е разпознал.

— А другият?

— Тичал е по Халиуел стрийт около двеста метра. Нямаме представа къде е отишъл след това.