Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— От какво се е притеснявал?

— Че колкото повече врещи и трепери като замръзнала хрътка, толкова по-очевидно става, че е смъркала кокаин. Сигурно е знаел, че има такъв на показ някъде из апартамента. Надали му е станало драго, че служители от централното управление на полицията са нахълтали в дома му. Така че се опитваше да разсее всички с гнева си по повод букета за петстотин лири. Четох някъде, че подал молба за развод. Никак не съм изненадан. Свикнал е репортерите да стъпват на пръсти около него, защото има навик все да съди някого. Надали му е станало приятно, че се е озовал в центъра на вниманието заради изцепките на Танзи. Вестниците вдигаха врява колкото дълго можаха. Изровиха стари истории как замерял подчинените си с чинии. Как раздавал юмруци по време на съвещания. Разправят, че платил на последната си съпруга сериозна сума, за да спре да говори за сексуалния му живот в съда.

— Не ви ли се стори приемлив заподозрян?

— О, много приемлив ни се стори дори. Беше на мястото и имаше репутация на човек, склонен към насилие. Ала никак не изглеждаше вероятно. Ако жена му знаеше, че той го е извършил или че е бил извън апартамента по време на падането на Ландри, обзалагам се, че щеше да ни го съобщи. Беше напълно извън контрол, когато пристигнахме там. Ала тя каза, че той е бил в леглото, и наистина чаршафите и завивките имаха вид, че е спано в тях. Плюс, че ако е успял някак да се измъкне от апартамента си, без тя да го усети, и се е качил в жилището на Ландри, оставаме с проблема как е минал покрай Уилсън. Няма как да е взел асансьора, така че би трябвало да се е разминал с Уилсън, докато е слизал по стълбите.

— Значи на базата на периода от време е напълно изключен като заподозрян?

Уордъл се поколеба.

— Би могъл да успее, но вероятността е малка. И то ако приемем, че Бестигуи е способен да се движи много по-бързо от хората на неговата възраст и с неговите килограми и че е хукнал в същия миг, в който я е блъснал. Но налице е още и фактът, че не открихме негова ДНК никъде в апартамента. Можем да го прибавим към въпросите как се е измъкнал от дома си, без жена му да разбере, и защо Ландри би му отворила. Всичките й приятели са единодушни, че не го е харесвала. А и бездруго — Уордъл допи бирата си — Бестигуи е от онези, които биха наели убиец, ако искат да отстранят някого. Нямаше да си цапа ръцете лично.

— Още една?

Уордъл погледна часовника си.

— Този път са от мен — каза той и тръгна към бара.

Трите млади жени около високата масичка млъкнаха и го заоглеждаха алчно. Уордъл им се подсмихна самодоволно, когато мина покрай тях, носейки бирите, а те продължиха да го зяпат, когато се върна на мястото си до Страйк.

— Как ти се вижда вероятността Уилсън да е евентуален убиец?

— Много слаба — отвърна Уордъл. — Не би могъл да се качи и да слезе толкова бързо, че да посрещне Танзи Бестигуи на партера. Имай предвид, че автобиографията му е фалшива. Назначен е въз основа на това, че е бивш полицай, а никога не е служил в полицията.

— Интересно. А къде е работил?

— Отдавна се подвизава като охранител. Призна, че излъгал, за да се сдобие с първата си такава служба преди десет години, и просто запазил този факт в автобиографията си.

— Останах с впечатление, че е харесвал Ландри.

— Да. Той е по-възрастен, отколкото изглежда — посочи Уордъл без връзка. — Дядо е. Но на афрокарибците не им личи възрастта като на нас. Не бих му дал повече години, отколкото на теб.

Страйк се запита мимоходом за колко ли възрастен го смяташе Уордъл.

— Пратихте ли експерти по снемане на веществени доказателства в апартамента й? — попита Страйк.

— Да — потвърди Уордъл, — но само защото началниците настояваха да се изключи всяко подозрение. Още в първите двайсет и четири часа вече знаехме, че е самоубийство. Но не можехме да си спестим процедурите, при положение че целият свят следеше случая. — Изрече го със зле прикрита гордост. — Чистачката беше обходила цялата сграда същата сутрин. Много секси полякинче. Английският й никакъв го няма, но пък чисти като фурия. Така че отпечатъците от деня бяха лесни за откриване. Нищо необичайно.

— Отпечатъците на Уилсън трябва да са били там, тъй като е претърсил апартамента след падането на Ландри.

— Да, но не присъстваха на места, които да породят подозрения.

— Значи според вас е имало само трима души в цялата сграда, когато Ландри е паднала. Дийби Мак е трябвало да бъде там, но…

— Отишъл в нощен клуб направо от летището — допълни Уордъл и отново на лицето му цъфна широка и явно несъзнателна усмивка. — Разпитах Дийби в „Клариджис“ в деня след смъртта на момичето. Едър мъж. Като теб — продължи той и огледа масивния торс на Страйк, — само че много стегнат. — Страйк прие удара без възражения. — Истински бивш гангстер. Лежал е неведнъж в затвор в Ел Ей. За малко да не получи виза за Обединеното кралство. Антуражът му беше с него в стаята. С пръстени на всички пръсти, с татуировки по вратовете. Дийби доста ще стресне всеки, който го срещне в тъмна уличка. Но е далеч по-любезен от Бестигуи. Попита ме как си върша работата, без да нося оръжие.