Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— И е била по бельо, нали?

— Приличаше на точилка с два изкуствени портокала, привързани към нея — подхвърли Уордъл и бързо дошлото сравнение убеди Страйк, че той не е първият, който го чува. — Повторно проверихме показанията й, изследвахме прозорците за отпечатъци от пръсти и както очаквахме, не ги беше отваряла. Чистачката ги беше бърсала сутринта, преди Ландри да умре, и не беше ходила в апартамента след това. Тъй като прозорците бяха здраво затворени при първото ни посещение, можеше да се направи само един извод: че госпожа Танзи Бестигуи е една лъжкиня.

Уордъл пресуши чашата си.

— Пий още една — предложи Страйк и тръгна към бара, без да изчака отговор.

Когато се върна на масата, забеляза, че Уордъл оглежда любопитно крака му под коляното. При други обстоятелства можеше да изтрака с протезата по крака на масата и да каже „На този е“. Вместо това остави на масата двете халби и препечените свински кожички, сервирани, което го подразни, в малък бял огнеупорен съд. Продължи от там, където бяха прекъснали.

— Но Танзи Бестигуи определено е видяла падането на Ландри покрай прозореца, нали така? Защото Уилсън е чул падането на тялото в мига, преди госпожа Бестигуи да започне да крещи.

— Може да го е видяла, но твърдо не е отишла да пикае. Отишла е да смръкне две магистралки кокаин. Открихме ги там готови за нея.

— Оставила ги е, така ли?

— Да, вероятно гледката на падащото тяло покрай прозореца я е разсеяла.

— Прозорецът вижда ли се от банята?

— Да, макар и едва-едва.

— Бързо сте пристигнали на мястото.

— Униформените са били там след осем минути, а аз и Карвър след около двайсет.

Уордъл вдигна чашата сякаш за тост за ефикасността на полицията.

— Разговарях с Уилсън, охранителя — каза Страйк.

— Така ли? Той е реагирал правилно — с високомерно снизхождение отбеляза Уордъл. — Не е негова вината, че е страдал от стомашно разстройство. Важното е, че нищо не е пипал и щателно е огледал след скока. Да, добре се е справил.

— С колегите му са били малко небрежни по отношение на кода за външната врата.

— Най-редовно се случва. Хората имат да помнят твърде много пинове и пароли. Знам какво е.

— Бристоу се интересува от възможностите през онзи четвърт час, когато Уилсън е бил в тоалетната.

— И ние се заинтересувахме за около пет минути, преди да се уверим, че госпожа Бестигуи злоупотребява с кокаина и мре за медийна слава.

— Уилсън спомена, че басейнът е бил отключен.

— А може ли да обясни как някой убиец би влязъл там и после би излязъл, без да мине покрай него? Ама и басейнът си го бива — добави Уордъл. — Голям е почти колкото в спортната зала, където ходя. И всичкото това за трима души. Имат фитнес зала на приземния етаж, зад поста на охраната. Подземен гараж. Мраморни подове и облицовки в апартаментите. Досущ като петзвезден хотел. — Полицаят поклати печално глава по повод неравномерното разпределение на благата. — Различен свят — заключи той.

— Заинтересува ме средният апартамент — каза Страйк.

— На Дийби Мак ли? — рече Уордъл и за своя изненада Страйк забеляза, че при това име той се усмихна с искрена сърдечност. — Какво за него?

— Ти влиза ли там?

— Надникнах, но Брайънт вече го беше претърсил. Празен беше. Прозорците бяха здраво затворени, алармата — включена и в пълна изправност.

— Брайънт онзи ли е, дето преобърнал масата и разпилял голям букет цветя?

Уордъл изсумтя.

— Чул си значи. Господин Бестигуи никак не остана очарован. Двеста бели рози в кристална ваза, голяма като кофа за боклук. Сигурно е чувал, че Мак все бели рози иска в гримьорната си. Нали всичките са с претенции какво да има в гримьорните им. Точно ти няма как да не го знаеш.

Страйк игнорира намека. Беше се надявал на повече дискретност от страна на Анстис.

— Разбра ли защо Бестигуи е държал Мак да получи розите?

— Ами просто му се е подмазвал. Сигурно е искал да вземе Мак за филм. Направо пушек му излизаше от ушите, като чу, че Брайънт ги е съсипал. Разкрещя се така, че се чуваше в цялата сграда.

— На някого не му ли се стори странно, че се разстройва заради букет цветя, когато в същото време съседката му лежи на улицата със смачкан череп?

— Този Бестигуи е крайно противен тип — с несдържана антипатия декларира Уордъл. — Свикнал е хората да му козируват, като говори. Опита се да ни третира като прислуга, докато не осъзна, че никак не е разумно. Всъщност крясъците не бяха толкова заради цветята. Опитваше се да отклони вниманието от жена си и да й даде възможност да дойде на себе си. Все гледаше да застане между нея и всеки, който се опиташе да й зададе въпрос. При това този Фреди е едър мъж.