Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

Известно време и четиримата останаха мълчаливи, с погледи, вперени в кулинарните предложения. Ърсула първа остави менюто си. Вече бе изпила една чаша вино. Поръча си друга, неспирно обхождайки с очи ресторанта, като за миг погледът й, преди да продължи нататък, се задържа върху руса кралска особа от по-малко значимите.

— Едно време това заведение беше пълно със забележителни хора дори по обед. Сайприън държи да ходи само в „Уилтънс“ с неговите костюмирани мъртъвци…

— Да не би Сайприън да е съпругът ви, госпожо Мей? — осведоми се Страйк.

Предполагаше, че ще я жегне, пресичайки невидимата граница помежду им, поставена от нея. Тя, разбира се, не бе на мнение, че седенето им на една маса му дава право да я заговаря. Смръщи му се и Бристоу побърза да запълни неловката пауза.

— Да, Ърсула е омъжена за Сайприън Мей, един от старшите ни съдружници.

— Така че се ползвам от семейното намаление при развода си — вметна Танзи с горчива усмивка.

— А бившият й съпруг ще побеснее, ако тя отново въвлече пресата в личния им живот — поясни Ърсула, вперила пронизващ поглед в Страйк. — Опитват се да постигнат споразумение. Може да се отрази драстично върху издръжката й, ако тази история отново излезе наяве. Така че по-добре бъди дискретен.

С невъзмутима усмивка Страйк се обърна към Танзи.

— Значи още нещо ви е свързвало с Лула Ландри, госпожо Бестигуи. Вашият зет работи с Джон.

— Никога не е ставало дума за това помежду ни — с отегчен вид промърмори тя.

Келнерът се върна да вземе поръчките им. Когато се оттегли, Страйк извади бележник и химикалка.

— За какво ти е това? — с внезапна паника попита Танзи. — Не искам нищо записано черно на бяло! Джон? — апелира тя към Бристоу, който погледна към Страйк смутено, сякаш му се извинява.

— Би ли могъл само да слушаш, Корморан, и по изключение да не си водиш бележки?

— Няма проблем — безгрижно отвърна Страйк, като извади мобилния телефон от джоба си и пъхна вътре бележника и химикалката. — Госпожо Бестигуи…

— Може да ме наричаш Танзи — уведоми го тя, сякаш това благоволение компенсираше възраженията й срещу бележника.

— Много благодаря — отвърна Страйк с едва доловима нотка на ирония. — Колко добре познаваше Лула?

— О, почти никак. Тя живя там само три месеца. Бяхме само на „Здравей“ и „Приятен ден“. Тя не се интересуваше от нас, не бяхме достатъчно авангардни за нея. Честно казано, присъствието й в сградата беше истинска тегоба. Пред входа вечно висяха папараци. Трябваше да си слагам грим дори когато отивах до фитнеса.

— В сградата нямахте ли фитнес зала? — попита Страйк.

— Ходя на курсове по пилатес при Линдзи Пар — раздразнено обясни Танзи. — И ти си същият като Фреди. Все ми опяваше, че не използвам залата с уредите и басейна в къщата.

— А Фреди колко добре познаваше Лула?

— Почти никак, но не поради липса на старание от негова страна. Беше си втълпил да я примами за участие във филм. Все я канеше у дома. Но тя нито веднъж не дойде. Беше я последвал в къщата на Дики Карбъри през уикенда преди смъртта й, докато аз бях заминала с Ърсула.

— Това не го знаех — стреснато заяви Бристоу.

Страйк забеляза краткото подсмихване на Ърсула, насочено към сестра й. Вероятно очакваше красноречив поглед в отговор, но Танзи не се отзова.

— И аз го разбрах чак по-късно — каза Танзи на Бристоу. — Да, Фреди си беше изпросил покана от Дики. Там се събрала компания от техните среди: Лула, Еван Дъфийлд, Киара Портър, цялата модна наркоманска сбирщина. Фреди трябва да е стоял като лепната кръпка там. Вярно, не е много по-възрастен от Дики, но изглежда архаичен — злобно подхвърли тя.

— Какво ти разказа съпругът ти за този уикенд?

— Нищо. Научих за това седмици по-късно, и то само защото Дики се изтърва. Но съм сигурна, че Фреди се е опивал да се добере до Лула.

— Имаш предвид, че е проявявал сексуален интерес към Лула или…?

— О, да, със сигурност. Винаги е предпочитал мургави пред блондинки. А от всичко най̀ обича във филмите му да има някое знаменито парче. Подлудява режисьорите с напъните си да привлича знаменитости, които да му правят реклама. Обзалагам се, че се е опитвал да я убеди да участва във филм, и не бих се учудила — добави Танзи с неочаквана проницателност, — ако е кроил нещо съвместно между Лула и Дийби Мак. Представи си сензацията при целия шум, който вече се вдигаше около тях. Фреди е гениален в усета си за тези неща. Обича врява около филмите си също толкова, колкото я мрази по отношение на себе си.