Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— А защо се е чувствал виновен?

— Че не отишъл при нея в апартамента. Че не бил там, за да й попречи да умре.

— Ивет, може ли за момент да се върнем към деня преди смъртта на Лула?

Тя го погледна укорно.

— Боя се, че не помня нищо друго. Казах ви всичко, което си спомням. Току-що бях излязла от болницата, не бях на себе си. Бяха ми дали много лекарства заради болките.

— Разбирам. Само исках да попитам дали брат ви Тони ви посети в онзи ден.

Настана пауза и на Страйк му се стори, че отпуснатото лице се изопва в сурова гримаса.

— Не, не си спомням Тони да е идвал — каза накрая лейди Бристоу. — Знам, той казва, че е бил тук, но не помня да е идвал. Може да съм била заспала.

— Твърди, че е бил тук едновременно с Лула — каза Страйк.

Лейди Бристоу само леко повдигна крехките си рамене.

— Може и да е бил тук — каза тя, — но аз не си спомням. — И после повиши глас. — Брат ми взе да става много мил с мен сега, като знае, че умирам. Вече ме посещава често. И все за да ми налива отрова за Джон, то се знае. Винаги това е правил. Но Джон открай време е много добър с мен. Откакто съм болна, прави за мен неща, дето не бива да се налага да прави никой син. По-редно би било Лула да ги върши, но тя беше разглезено момиче. Обичах я, ала можеше да е голяма егоистка.

— И онзи последен път, когато видяхте Лула… — упорито подзе Страйк към важния за него въпрос, но лейди Бристоу го прекъсна.

— След като тя си тръгна, бях много разстроена — каза тя. — Винаги става така, когато говоря за Чарли. И тя знаеше колко ми е мъчно, но пак хукна за срещата с приятелката си. Трябваше да взема хапчета и заспах. Не, въобще не видях Тони, не видях никого другиго. Той може и да казва, че е бил тук, но аз помня само как Джон ме събуди с подноса с вечерята ми. Джон беше сърдит, скара ми се.

— Защо?

— Според него прекалявам с хапчетата — изрече лейди Бристоу като малко момиче. — Знам, че горкият Джон ми мисли доброто, но той не осъзнава… не би могъл… В живота ми има толкова много болка. Седя много дълго време с мен онази вечер. Говорихме си за Чарли, приказвахме чак до малките часове на нощта — промълви тя и гласът й премина в шепот. — И точно когато сме разговаряли с него, Лула е паднала… паднала е от балкона. Така че на следващата сутрин Джон ми съобщи новината. Полицията бе дошла на прага ни още призори. Той влезе в спалнята да ми каже и…

Тя преглътна и поклати глава, немощна, едва жива.

— Ето защо ракът ми се върна, знам си го. Хората имат граници за болката, която могат да понесат.

Вече говореше все по-завалено. Той се запита колко ли още хапчета валиум беше взела, когато унесена, тя затвори очи.

— Ивет, може ли да използвам банята ви?

Тя кимна сънливо.

Страйк се изправи, придвижи се бързо и учудващо тихо за толкова едър човек и влезе в прилежащата стая гардероб.

Вътре от всички страни имаше махагонови врати, стигащи до тавана. Страйк отвори една от тях и погледна вътре — релсата бе претъпкана с окачени рокли и палта, отгоре имаше полица за чанти и шапки, лъхна го спарена миризма на обувки и плат и въпреки очевидно скъпите неща, които видя, асоциацията му беше за благотворителен магазин с вещи втора употреба. Безшумно отваряше и затваряше врата след врата и при четвъртия опит видя натъпкани на най-горния рафт няколко чисто нови ръчни чанти, всичките в различни цветове.

Извади синята, съвършено нова и лъскава. Имаше го логото „ГС“, както и копринената подплата, прикрепена към чантата с цип. Прокара пръсти по подплатата, а после бързо върна чантата на мястото й.

След това взе бялата: подплатата й бе със стилизиран африкански десен. Отново прокара пръсти по нея и отвори ципа й.

Подплатата се отдели точно както Киара му бе описала, като шал с ръб от метални зъбци, и откри вътрешната страна на бялата кожа. Нищо не се виждаше в чантата, но когато погледна по-внимателно, под коравата подложка, служеща да поддържа формата й, Страйк зърна нещо бледосиньо. Повдигна подложката и видя сгънат лист бледосиня хартия, изписан с нервен почерк.

Страйк бързо натъпка подплатата и върна обратно чантата. Извади от вътрешния джоб на сакото си чисто найлоново пликче и пъхна в него листа, разгънат, но непрочетен. Затвори махагоновата врата и продължи да отваря други. Зад една от тях откри сейф, задействащ се с цифров панел.

Страйк надяна на ръката си друго найлоново пликче и започна да натиска бутоните, но преди да е приключил със заниманието си, чу движение отвън. Бързо натика смачканото пликче в джоба си, затвори вратата на гардероба възможно най-тихо и се върна в спалнята, където завари болногледачката, приведена над Ивет Бристоу. Когато го чу, тя се озърна.