Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

Драги Корморан (явно нямаше вече шанс за връщане към „господин Страйк“),

Прочетох списъка ти от пунктове, които предстоят да бъдат разследвани, поставен в началото на досието. Реших, че мога да проуча първите два (Ейджиман и хотел „Малмезон“). Ако предпочиташ да съм в офиса, потърси ме на мобилния ми телефон.

Нагласих будилника на два часа следобед и го поставих пред вратата ти, та да имаш достатъчно време да се подготвиш за срещата си в пет на Арлингтън Плейс номер едно, за да разговаряш с Киара Портър и Брайъни Радфорд.

На бюрото отвън има вода, парацетамол и алка-зелцер.

Робин

П. П. Моля те не се чувствай неловко заради снощи. Не каза и не направи нищо, за което да се разкайваш.

Той седя на походното си легло пет минути с бележката в ръце в колебание дали да повърне, но усещането на топлите слънчеви лъчи по гърба му беше приятно.

Четири парацетамола и чаша с разтворена таблетка алка-зелцер почти разрешиха дилемата му с повръщането и бяха последвани от петнайсет минути в окаяната тоалетна с резултат, гаден и за обонянието и за слуха; ала през цялото време го крепеше чувството на дълбока благодарност за отсъствието на Робин. Когато се върна във външния офис, изпи още две бутилки вода и изключи алармата на будилника, която накара пулсиращият му мозък да се блъска в черепа. След известен размисъл избра чисти дрехи, взе душгел, дезодорант, бръсначка, крем за бръснене и хавлиена кърпа от войнишката торба, измъкна плувки от дъното на един от кашоните на стълбищната площадка, както и чифт сиви метални патерици и закуцука надолу по стълбите със спортен сак през рамо и с патериците в другата ръка.

На път към Малет стрийт си купи голямо блокче шоколад. Бърни Коулман, негов познат от армейския медицински корпус, веднъж бе обяснил на Страйк, че повечето симптоми, свързани с махмурлука, се дължат на дехидратация и хипогликемия, неизбежни резултати от продължителното повръщане. Страйк се залови да гризе от шоколада със стиснати под мишница патерици; всяка стъпка разклащаше главата му, която сякаш бе напъхана в стегнати жици.

Ала смеещият се бог на пиянството не го бе напуснал още. Приятно откъснат от реалността и от другите човешки създания, той заслиза по стъпалата към басейна на Студентския съюз с неподправено чувство за нещо, което му се полага по право, и както обикновено, никой не го спря, не го заговори дори единственият друг човек в съблекалнята, който след един поглед на въздържан интерес към протезата, която Страйк сваляше, любезно държеше очите си отместени встрани. Протезата беше тикната в шкафче заедно с дрехите от предишния ден и след като остави вратата му отключена, защото нямаше дребни, Страйк отиде под душовете, като се придвижваше на патериците, а шкембето му преливаше над гащетата.

Докато се сапунисваше, установи, че шоколадът и парацетамолът започваха да облекчават чувството му за гадене и главоболието. И ето че за пръв път пристъпи до ръба на големия басейн. В него имаше само двама студенти, и двамата в първия коридор и с очила за плуване, съсредоточени единствено върху скоростта и стила си. Страйк отиде до далечния край, остави внимателно патериците край стъпалата и се плъзна в бавния коридор.

Беше толкова не във форма, колкото никога през живота си. Неугледен и изкривен на една страна, той плуваше в края на басейна, ала тъй или иначе хладната чиста вода подейства успокояващо на тялото и духа му. Със задъхване приключи една-единствена дължина и поспря да си почине, опрял масивните си ръце на ръба на басейна, като споделяше тежестта на тялото си с милващата го вода и се взираше във високия бял таван. Малки вълнички, пращани от младите атлети в другия край на басейна, гъделичкаха гърдите му. Ужасната болка в главата му се оттегляше в някаква далечина; през мъглата си проби път яростна червена светлина. Миризмата на хлор бе остра, но вече не му се гадеше от нея. Целенасочено, като човек, смъкващ превръзка от рана, Страйк насочи вниманието си към темата, която се беше опитал да удави в алкохол.

Джаго Рос беше във всяко отношение антитеза на Страйк: красив като арийски принц, притежател на доверителен фонд, роден да запълни предопределено за него достойно място в семейството му и в света; мъж с цялото самочувствие, което може да му осигури грижливо документиран в продължение на дванайсет поколения произход. Беше минал през поредица от синекурни служби, развил беше траен проблем с алкохола и носеше у себе си злината на прекалено расово и зле дисциплинирано животно.