Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

Уикендът се простираше напред топъл и празен. Страйк отново седеше пред отворения прозорец, пушеше и наблюдаваше ордите пазаруващи, минаващи по Денмарк стрийт. Докладът по случая лежеше отворен на коленете му, полицейското досие беше на бюрото, а той правеше списък на пунктовете, предстоящи за изясняване, и пресяваше изобилната информация, която беше събрал.

Известно време разглежда снимка на предната фасада на номер осемнайсет, каквато е била в деня на смъртта на Лула. Имаше малка, но за Страйк съществена разлика между фасадата тогава и сега. От време на време се преместваше пред компютъра, веднъж, за да открие агента, представляващ Дийби Мак, след това, за да установи цената на акциите на „Албрис“. Бележникът му лежеше отворен до него на страница, изпълнена със съкратени изречения и въпроси, изписани с гъстия му заострен почерк. Когато мобилният му телефон иззвъня, той го постави до ухото си, без да погледне кой е отсреща.

— А, господин Страйк — прозвуча гласът на Питър Гилеспи. — Колко мило, че вдигнахте.

— О, здравей, Питър — каза Страйк. — Вече и през уикенда работиш, а?

— Някои от нас нямат избор и работят през уикенда. Не ми връщате обажданията през работните дни.

— Зает бях. Работя.

— Разбирам. Означава ли това, че може да очакваме скоро да си изплатите задължението?

— Вероятно.

— Вероятно?

— Да — отвърна Страйк. — Сигурно ще съм в положение да ви дам нещичко през следващите няколко седмици.

— Господин Страйк, отношението ви ме смайва. Поехте ангажимента да връщате парите на господин Рокъби ежемесечно, а сте изостанали с…

— Не мога да платя, при положение че нямам с какво. Ако потърпите, ще мога да ви върна цялата сума. Може би наведнъж.

— Боя се, че това не ни устройва. Освен ако не донесете дължимите суми до този момент…

— Гилеспи — рече Страйк с очи, отправени към ведрото небе, което се виждаше пред прозореца му, — и двамата знаем, че старият Джони няма да тръгне да съди еднокракия си син, герой от войната, за заем, който не би стигнал на иконома му да купи соли за ваната. Ще му върна парите с лихвата през следващите два месеца и после ако ще да си ги завре в задника и да ги подпали. Предай му го от мен и нека ме остави на мира.

Страйк затвори и с интерес отбеляза как не си беше изпуснал нервите и все още беше в повишено настроение.

Поработи до късно през нощта на стола на Робин, както го възприемаше вече. Последното, което направи, преди да приключи, беше да подчертае три пъти думите „Хотел Малмезон, Оксфорд“ и да огради в плътен кръг името „Дж. П. Ейджиман“.

Страната приближаваше към деня на изборите. Страйк стана рано в неделя и проследи на портативния си телевизор гафовете за деня, разните контрапретенции и обещания. Имаше някакъв безрадостен дух във всеки от репортажите, които изгледа. Националният дълг бе толкова огромен, че чак невъобразим за съзнанието. Предстояха съкращения, който и да спечелеше; с хитрите си увъртания партийните лидери напомняха на Страйк хирурзите, които предпазливо му съобщаваха, че може да изпита дискомфорт в някаква степен; те, които никога нямаше да усетят лично болката, която се канеха да причинят.

В понеделник сутринта Страйк пое към Канинг Таун, където щеше да се срещне с Марлийн Хигсън, биологичната майка на Лула. Уреждането на този разговор бе преизпълнено с трудности. Алисън, секретарката на Бристоу, беше телефонирала на Робин, за да й съобщи номера на Марлийн Хигсън, и Страйк й се бе обадил лично. Макар очевидно разочарована, че непознатият на телефона не е журналист, първоначално тя бе изявила готовност да се срещне със Страйк. След това бе позвънила в офиса му два пъти: първо, за да попита Робин дали детективът ще й плати разноските за пътуването до центъра на града, на което бе даден отрицателен отговор; после, в разгара на силен гняв, за да отмени срещата. Второ обаждане от Страйк бе осигурило крехката договорка да се видят в местния й пъб; после раздразнено съобщение в гласовата му поща отмени и нея.

Страйк й телефонира за трети път и й каза, че разследването му е във финалната си фаза, след което доказателствата ще бъдат предоставени на полицията и в резултат, без съмнение, ще последва експлозивна публичност. Сподели с нея, че всъщност нежеланието й да помогне ще я спаси от нов наплив на репортери с въпроси. Марлийн Хигсън незабавно изтъкна правото си да съобщи всичко, което знае, и Страйк склони да се видят, както тя вече бе предложила, в градината на бирарията „Орднънс Армс“ в понеделник сутринта.