Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— Ето тук — каза Уилсън и го поведе от антрето към спалнята. — Има един до леглото, а другият е в дневната.

— Във всички апартаменти ли ги има?

— Да.

Вътрешното разпределение на спалните, дневната, кухнята и банята бе идентично с това в апартамент едно. Много от довършителните работи също бяха сходни, чак до огледалните врати на дрешника към спалнята, който Страйк отиде да провери. Докато отваряше вратите и оглеждаше дамските палта и рокли за по хиляди лири, Лешчинска се появи откъм спалнята с преметнати през ръката й колан, две вратовръзки и няколко рокли в полиетиленови калъфи, току-що пристигнали от химическо чистене.

— Здравей — каза й Спайк.

— Здравей — отвърна тя и отиде до една от вратите зад него, където имаше окачалка за вратовръзки. — Прости, моля.

Той се дръпна встрани. Тя беше нисичка и много привлекателна, с жива момичешка хубост, малко плоско лице, вирнат нос и славянски очи. Докато Страйк я наблюдаваше, тя прилежно подреди вратовръзките.

— Аз съм детектив — каза той. После си спомни коментара на Уордъл, че английския й никакъв го няма.

— Нещо като полицай — поясни.

— Аха, полиция.

— Ти беше тук в деня, преди Лула Ландри да умре, нали?

Бяха му нужни няколко опита да обясни какво точно я пита. Когато схвана за какво става дума, тя не възрази да отговаря на въпроси, стига да може да прибира през това време дрехите по местата им.

— Аз винаги чисти първо стълби — каза тя. — Миз Ландри говори много силно на брат. Той на нея крещи, че дава много пари на приятел и тя много сърдита на него. После аз чисти номер две. Той празен и бързо чисти.

— Дерик и мъжът от фирмата за алармите там ли бяха, докато го чистеше?

— Да, мъж аларма и Дерик там.

Страйк чуваше Робин и Уилсън да разговарят в преддверието, където ги беше оставил.

— Включи ли отново алармата, след като почисти?

— Да, пуска аларма. Едно-девет-шест-шест като на врата отвън. Дерик казва.

— Каза ти цифрите, преди да си тръгне с мъжа за алармите?

Отново последваха обяснения на въпроса и когато тя го схвана, отговори нетърпеливо.

— Да, аз вече каза, едно-девет-шест-шест.

— И ти включи алармата, като свърши да чистиш тук?

— Да, пуска аларма.

— Как изглеждаше мъжът за алармите?

— Мъж аларма? — Тя се намръщи сладко, като сбърчи носле, после вдигна рамене. — Аз не вижда лице. Но син, всичко синьо — добави и със свободната си ръка направи жест, обхващащ цялото тяло.

— Работен гащеризон? — предположи той, но тази фраза надхвърляше езиковите й познания. — Добре, къде отиде да чистиш после?

— Номер едно — отвърна Лешчинска, заела се отново да разпределя дрехите по правилните закачалки. — Чисти големи прозорци. Миз Бестигуи говори на телефон. Сърдита. Ще плаче. Казва не иска вече да лъже.

— Не иска да лъже? — повтори Страйк.

Лешчинска закима, после се надигна на пръсти, за да окачи дълга до земята рокля.

— Чу я да казва по телефона — повтори той отчетливо, — че не иска да лъже повече?

Лешчинска отново кимна и невинното й лице остана безизразно.

— После вижда мен и крещи „Махай се!“.

— Сериозно ли?

Лешчинска кимна и продължи да прибира дрехите.

— Къде беше господин Бестигуи?

— Няма там.

— Знаеш ли с кого говореше тя по телефона?

— Не. — Но после малко срамежливо отвърна: — Жена.

— Жена? Откъде знаеш?

— Вика в телефон. Аз чува жена.

— Значи се караха, така ли? Крещят силно една на друга? Викат, а?

Страйк се улови как самият той неволно бе минал към по-първобитен английски. Лешчинска отново кимна и започна да отваря чекмеджетата, за да търси място на колана, единствената вещ, останала в ръцете й. Когато най-сетне го нави и прибра, тя се изправи и отиде в спалнята. Страйк я последва.

Докато тя оправи леглото и разтреби нощните шкафчета, той разбра, че последен този ден е почистила апартамента на Лула Ландри, след като тя излязла (за да посети майка си). Не беше забелязала нищо необичайно, нито бе видяла сини листове хартия, били те изписани или празни. Когато приключила, чантите на Ги Соме и дрехите му за Дийби Мак вече били доставени на рецепцията и последната й задача този ден била да отнесе по съответните апартаменти на Лула и Мак подаръците от дизайнера.

— И включи алармите, след като остави вещите там?

— Аз пуска аларма, да.

— У Лула?

— Да.

— И едно-девет-шест-шест в апартамент две?

— Да.

— Спомняш ли си какво занесе в апартамента на Дийби Мак?

Наложи й се да опише с жестове някои от нещата, но успя да обясни, че си спомня два суитчъра, колан, шапка, ръкавици и (посочи китките си и имитира щракане) копчета за ръкавели.