Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— Ако е сменила дрехите си, то е било, защото е очаквала някого. Кукувицата винаги се обличаше за съответната роля. Трябва да е чакала някого.

— Така си помислих и аз — каза Страйк. — Но не съм експерт по жените и облеклото им.

— Не си, то се вижда — пусна отново злобничка усмивка Соме. — Искаш да говориш с Киара и Брайъни ли?

— Би помогнало.

— И двете ще присъстват на мои снимки в сряда. Арлингтън Теръс номер едно в Излингтън. Ако наминеш към пет следобед, ще са свободни да говорят с теб.

— Много мило от твоя страна, благодаря.

— Не е мило — тихо промълви Соме. — Искам да узная какво е станало. Кога ще говориш с Дъфийлд?

— Щом успея да се добера до него.

— Малкото лайно мисли, че му се е разминало. Тя трябва да се е преоблякла, защото е знаела, че той ще отиде. Макар да са имали скандал, наясно е била, че ще тръгне подир нея. Но той никога няма да говори с теб.

— Ще говори с мен — безгрижно заяви Страйк, прибра бележника и погледна часовника си. — Отнех ти много време. Благодаря отново.

Соме поведе Страйк обратно надолу по спираловидната стълба и после по белия коридор с отчасти възвърната напереност. Когато си стиснаха ръцете в студеното, настлано с плочки фоайе, по лицето му нямаше видими следи от мъка.

— Вземи да поотслабнеш — поръча на сбогуване той на Страйк — и ще ти пратя нещо XXL.

Когато вратата на склада се затвори зад Страйк, той чу Соме да подвиква към момичето с доматената коса на рецепцията:

— Знам какво си мислиш, Труди. Представяш си го как те обладава грубо изотзад, нали? Признай си, скъпа. Искаш го тоя едър и грубоват войник.

Последва шокирано изкискване от страна на Труди.

Това, че Шарлот прие мълчанието на Страйк, бе нещо безпрецедентно. Нямаше повече обаждания или съобщения; тя поддържаше позата на осъзнала, че последният им грозен и вулканичен скандал я е променил безвъзвратно, прогонил е любовта й и я е прочистил от беса й. Ала Страйк познаваше Шарлот толкова интимно, като микроб, живял в кръвта му петнайсет години; знаеше, че единствената й реакция на болката е да нарани виновника възможно най-дълбоко, без значение какво ще й струва това. Какво би се случило, ако той продължи да й отказва аудиенция? Беше единствената стратегия, която никога не бе изпробвал, и само тя му оставаше.

От време на време, когато гардът му падаше (късно вечер при самотата в походното легло), инфекцията отново изригваше: бликваха разкаяние и копнеж, той я виждаше красива, гола, шепнеща любовни думи; или с тих плач му казваше, че знае колко е лоша, сбъркана и невъзможна, но че е най-доброто и истинско нещо, случвало му се някога. И тогава фактът, че от нея го дели натискането на няколко бутона, се оказваше твърде крехка барикада срещу изкушението. Понякога се измъкваше от спалния чувал и се придвижваше на куц крак в тъмното до опустялото бюро на Робин, включваше лампата и с часове четеше документите по случая. Веднъж или два пъти звъня посред нощ на мобилния телефон на Рошел Онифаде, но тя така и не отговори.

В четвъртък сутринта Страйк се върна при зида край болницата „Сейнт Томас“ и чака три часа с надеждата да види Рошел отново, но тя не се появи. Накара Робин да позвъни в болницата, но този път те отказаха да коментират неявяването на Рошел и оказаха съпротива на всички опити да се узнае адресът й.

В петък сутринта Страйк отскочи до „Старбъкс“ и когато се върна, завари Сръчко да седи не на канапето до бюрото на Робин, а на самото бюро. Между устните си стискаше незапалена ръчно свита цигара и се бе навел към секретарката му, очевидно по-забавен, отколкото Страйк го бе виждал някога, защото Робин се смееше някак сдържано, както правят жените, когато са развеселени, но в същото време искат да покажат ясно, че крепостта е добре охранявана.

— Добро утро, Сръчко — каза Страйк, но възстрогият му поздрав не попари пламенния език на тялото на компютърния специалист, нито пък широката му усмивка.

— Как е, Фед? Връщам ти лаптопа.

— Чудесно. Двойно безкофеиново лате — обяви Страйк и постави чашата пред Робин. — Безплатно — добави той, когато тя посегна за портмонето си.

Бе трогателно упорита да пуска в кутията за дребни разходи сумата за разни дребни луксове. Робин не възрази пред госта им, а благодари на Страйк, завъртя стола си по часовниковата стрелка и обърна гръб на двамата мъже.

Проблясването на кибритена клечка отклони вниманието на Страйк от собственото му двойно еспресо към посетителя.