Агата Кристи - Смърт край Нил

Розали Отърбърн.На мис ван Шойлер или на Розали да вярваме? Нещо е било хвърлено във водата тогава и възможно е да е бил пистолетът, увит в кадифения шал.

Важно за отбелязване:Имала ли е Розали някакъв мотив? Може би не е обичала Линет Дойл и дори й е завиждала, но като мотив за убийство това е напълно изключено. Свидетелски показания срещу нея могат да бъдат подкрепени само от убедителен мотив. Доколкото знаем, Розали Отърбърн и Линет Дойл не са се познавали преди.

Мис ван Шойлер.Кадифеният шал, в който е бил увит пистолетът, е принадлежал на мис ван Шойлер. Според нейните показания видяла го е за последен път в панорамния салон снощи. Обърнала внимание на околните, че го няма, и започнали да го търсят, но без успех.

Как шалът е попаднал у X? Дали X го е откраднал по-рано вечерта? Но ако е така, защо? Никой не би могъл да каже предварително, че ще има скандал между Жаклин и Саймън. Може би X е намерил шала в салона, когато се е върнал да вземе пистолета под дивана? Но ако е така, защо не е бил намерен, когато са го търсили? Или мис ван Шойлер никога не го е губила, т. е. тя е убила Линет Дойл и показанията й срещу Розали Отърбърн са преднамерена лъжа? Ако тя я е убила, какви са били мотивите й? Други възможности:

Кражба:много вероятен мотив, защото перлите изчезнаха, а Линет Дойл беше с тях снощи.

Някой, който не е обичал семейство Риджуей:Възможно, но няма доказателства.

Знаем, че на борда има опасен човек, убиец. Снощи беше извършено убийство. Защо да не свържем тези две събития? Но трябва да докажем, че Линет Дойл е знаела нещо, което е застрашавало сигурността на този човек.

Заключение: Можем да поставим лицата на борда в две групи — тези, които имат евентуален мотив и срещу които има определени улики, и тези, които все още не са заподозрени.

I

Андру Пенингтън

Флитууд

Розали Отърбърн

Луиз Бурже (кражба?)

Фергюсън (политически мотиви)

II

Мисиз Алертън

Тим Алертън

Корнелия Робсън

Мис Бауърс

Доктор Беснер

Синьор Рикети

Мисиз Отърбърн

Джеймс Фенторп

Поаро остави листовете.

— Много точно сте описали всичко.

— Съгласен ли сте?

— Да.

— Нещо да добавите?

— Аз ли? Аз си задавам един въпрос: защо пистолетът е бил хвърлен във водата? — каза важно Поаро.

— Само това ли?

— Засега да. Докато не намеря задоволителен отговор на този въпрос, всичко друго е безсмислено. Това е… това трябва да бъде началната ни точка. Обърнете внимание, приятелю, че в обобщението ви на събитията досега не се опитвате да разрешите този проблем.

Рейс сви рамене.

— Страх може би.

Поаро озадачено поклати глава. Взе подгизналия, размекнат кадифен шал и го разстла на масата. Прокара пръст по обгорелите места и следи.

— Кажете ми, приятелю — каза внезапно той. — Вие сте по-добре запознат с огнестрелните оръжия от мен. Може ли това нещо да заглуши напълно изстрела?

— Не. Не както заглушител например.

Поаро кимна и продължи:

— Мъж, който си служи често с огнестрелни оръжия, ще знае това, но една жена — не.

Рейс го погледна изненадано.

— Може би.

— Така е, разбира се. Тя сигурно чете детективски романи, където не всичко е точно описано.

Рейс побутна малкия пистолет със седефена дръжка.

— Е, този приятел не би издал голям шум. Само лек пукот. Ако наоколо е било шумно, обзалагам се на десет срещу едно, че нищо е нямало да чуете.

— Да, досетих се за това.

Поаро взе кърпичката и внимателно я разгледа.

— Кърпичка на обикновен човек, а не на джентълмен. Струва колкото вълната, от която е направена. Най-много три пенса.

— Кърпичка на човек като Флитууд.

— Да, забелязах, че Андру Пенингтън има фина копринена кърпичка.

— А Фергюсън? — предложи Рейс.

— Може би я е купил, за да парадира с нея. Но тогава би трябвало да е цветна.

— И да я използува вместо ръкавица, за да не оставя отпечатъци — добави Рейс шеговито. — „Загадката на свенливата носна кърпичка.“

— Цвят съвсем като за младо момиче, нали? — Поаро я остави и взе шала, като отново прегледа следите от барут.

— Все пак странно…

— Какво?

— Бедната мадам Дойл. Лежеше толкова спокойно… с тази малка дупчица в главата — прошепна Поаро. — Спомняте ли си как изглеждаше?

Рейс го погледна въпросително.

— Знаете ли, предполагам, че се опитвате да ми кажете нещо, но нямам представа какво е то.