Агата Кристи - Смърт край Нил

Той стана, за да покаже, че разпитът е свършил.

Андру Пенингтън каза:

— Тъй като Дойл е на легло, предполагам, че би искал аз да уредя формалностите. Извинете, полковник, какво точно възнамерявате да правите?

— Ще пътуваме до Шелал без спиране и ще пристигнем утре сутринта.

— А тялото?

— Ще го пренесем в хладилната камера на кораба.

Андру Пенингтън кимна и излезе от стаята. Поаро и Рейс отново се спогледаха.

— Мистър Пенингтън беше много неспокоен — каза Рейс, като запали цигара.

Поаро кимна.

— И мистър Пенингтън беше толкова смутен, че излъга най-необмислено. Той не беше в храма на Абу Симбел, когато камъкът падна. Аз, лично аз ви казвам, мога да се закълна в това, защото току-що бях излязъл оттам.

— Много глупава и изобличаваща лъжа.

Поаро отново кимна и каза с усмивка:

— Но засега го държим в ръцете си, нали?

— Точно така — съгласи се Рейс.

— Ние се разбираме чудесно, приятелю.

Дочу се лек, стържещ звук и корабът се олюля. „Карнак“ бе потеглил към дома, към Шелал.

— Перлите. Това е следващият въпрос, който трябва да изясним — каза Рейс.

— Имате ли някакъв план?

— Да — той погледна часовника си. — След половин час е време за обяд. Предлагам в края на обеда да съобщя, че перлите са откраднати и че моля всички пътници да останат в трапезарията, докато претърсим навсякъде.

Поаро кимна одобрително.

— Перлите са все още в крадеца. Тъй като ще действуваме неочаквано, той или тя няма да могат да ги изхвърлят панически зад борда.

Рейс взе няколко листа и каза:

— Извинете, но искам да обобщя фактите. Така човек не се обърква.

— Правилно. Редът и точността са всичко в нашата работа.

За известно време Рейс беше зает с писане. След това подаде на Поаро резултата от труда си.

— Съгласен ли сте с всичко дотук?

Поаро взе листовете, изписани с четлив, ясен почерк.

Те бяха озаглавени:

Мисиз Дойл за последен път е била видяна жива от камериерката си Луиз Бурже. Час: около 23:30.

От 23:30 до 00:20 само следните пътници имат алиби: Корнелия Робсън, Джеймс Фенторп, Саймън Дойл и Жаклин дьо Белфор. Престъплението е било извършено почти сигурно след този час, защото по всяка вероятност е бил използван пистолетът на Жаклин дьо Белфор, който тогава е бил в чантичката й. Не можем да бъдем абсолютно сигурни, че е използван нейният пистолет, преди да бъде прегледан от експерти, но можем да приемем това за почти доказано.

Вероятен ход на действията: X (убиецът) е бил свидетел на сцената между Жаклин и Саймън в панорамния салон и е забелязал, че пистолетът е бил запратен под един диван. След като салонът се изпразнил, X е взел пистолета, като е предполагал (а), че Жаклин дьо Белфор ще бъде обвинена за престъплението. Според тази теория следните лица автоматически отпадат от подозрение:

Корнелия Робсън, защото не е имала възможност да вземе пистолета, преди Джеймс Фенторп да се върне и го потърси.

Мис Бауърси доктор Беснер — поради същата причина.

Фенторп не е напълно освободен от подозрение, тъй като е могъл да прибере в джоба си пистолета и след това да заяви, че не го е намерил.

Всеки друг е могъл да вземе пистолета през този интервал от десет минути. Вероятни мотиви за убийството:

Андру Пенингтън.Предполага се, че е замесен в незаконни финансови операции. Има известни доказателства в подкрепа на тази теория, но недостатъчни, за да оправдаят съдебни действия срещу него. Ако той е блъснал скалата, трябва да приемем, че действува хладнокръвно и без колебание. Очевидно престъплението не е било обмислено предварително, освен ако не предположим, че е бил съставен план от дълго време. Обстановката снощи по време на скандала и стрелбата е представлявала идеална възможност за престъпника.

Възражения против твърдението, че Пенингтън е убиецът: Защо е хвърлил пистолета във водата, след като това е толкова важна улика срещу Ж. Б.?

Флитууд.Мотив — отмъщение. Флитууд е считал, че Линет Дойл е разбила живота му. Възможно е да е подслушал сцената, като е забелязал оръжието под дивана. Може би го е взел, за да извърши убийството по-лесно, а не да хвърли подозрението върху Жаклин. Това обяснява защо намерихме пистолета във водата. Но ако това е така, защо е написал Ж с кръв на стената?

N. В. Кърпичката от евтин плат, в която намерихме пистолета, по-вероятно е била на човек като Флитууд, отколкото на някого от богатите пътници.