Агата Кристи - Смърт край Нил

— Да, странно.

— Това е повече от странно, това е невъзможно!

— Не е невъзможно, след като се е случило!

— Не това искам да кажа. Искам да кажа, че последователността на събитията е невъзможна. Тук нещо не е наред.

Полковник Рейс погледна с изненада колегата си. Той имаше причини да се възхищава от ума на Еркюл Поаро. Но сега не можа да проследи мисълта му. Въпреки това не зададе никакви въпроси. Рядко задаваше въпроси, но действуваше бързо и решително.

— Каква е следващата ни задача? Да разпитаме мис Отърбърн?

— Да, това може би ще ни помогне.

Розали Отърбърн влезе неохотно. Не беше нервна, а просто нямаше желание да говори.

— Е, какво има? — попита тя.

Рейс се зае да задава въпросите.

— Разследваме смъртта на мисиз Дойл — обясни той.

Розали кимна.

— Ще ми разкажете ли какво правихте снощи? Тя помисли за миг.

— Мама и аз си легнахме рано, преди единайсет часа. Не чухме нищо особено освен някакъв шум откъм каютата на доктор Беснер. Чух, че старият боботи нещо на немски. Разбира се, не знаех нищо до тази сутрин.

— Чухте ли изстрел?

— Не.

— Излизахте ли от каютата си снощи?

— Не.

— Сигурна ли сте?

Розали го изгледа.

— Какво искате да кажете? Разбира се, че съм сигурна.

— Да сте отивали например към дясната страна на кораба и да сте хвърляли нещо зад борда?

Лицето й пламна.

— Има ли някакъв закон против хвърлянето на неща зад борда?

— Не, разбира се. Но сте направили това, нали?

— Не. Казвам ви, че не съм излизала от каютата си.

— А ако някой ви е видял и…

Тя го прекъсна.

— Кой казва, че ме е видял?

— Мис ван Шойлер.

— Мис ван Шойлер ли? — запита тя с искрено учудване.

— Да. Мис ван Шойлер твърди, че е видяла от каютата си да изхвърляте нещо зад борда.

— Това е проклета лъжа — отсече Розали и като помисли за миг, попита: — В колко часа?

— В един и десет — отвърна Поаро.

Тя поклати замислено глава.

— Видяла ли е нещо друго?

Поаро я погледна въпросително и потърка брадичката си.

— Не, но е чула нещо.

— Какво е чула?

— Някои да се движи в каютата на мисиз Дойл.

— Разбирам — промълви Розали. Сега тя беше смъртно бледа.

— И вие твърдите, че не сте хвърляли нищо зад борда?

— Защо, за бога, трябва да хвърлям нещо зад борда в дванайсет часа през нощта?

— Трябва да има някаква безобидна причина за това.

— Безобидна? — повтори рязко момичето.

— Да. Виждате ли, мадмоазел, нещо, което не е било безобидно, е било хвърлено зад борда снощи.

Рейс мълчаливо й показа съдържанието на изцапания с кръв вързоп.

Розали Отърбърн се отдръпна назад.

— С… това ли е била убита?

— Да, мадмоазел.

— И вие мислите, че аз съм го направила? Каква глупост! Защо, за бога, да убивам Линет Дойл? Дори не я познавах!

Тя се изсмя презрително и стана.

— Всичко това е толкова нелепо.

— Имайте пред вид, мис Отърбърн — каза Рейс, — че мис ван Шойлер е готова да се закълне, че е видяла съвсем ясно лицето ви на лунната светлина.

Розали се изсмя отново.

— Кой, тази баба? Сигурно не е много добре със зрението. Не е видяла мен. — Тя замълча.

— Свободна ли съм?

Рейс кимна и Розали Отърбърн излезе от стаята.

Двамата се спогледаха. Рейс запали цигара.

— Е, това е. Явно противоречие. На коя от двете да вярваме?

Поаро поклати глава.

— Струва ми се, че и двете не са много искрени.

— Това е най-лошото в професията ни — каза унило Рейс. — Толкова много хора прикриват истината без особена причина. Какво ще предприемем сега? Да продължим разпита на пътниците.

— Да. Винаги е добре да се действува методично и последователно.

Рейс кимна.

Мисиз Отърбърн, облечена в ефирна многоцветна рокля, влезе след дъщеря си. Тя потвърди думите й, че са си легнали преди единайсет часа. Не била чула нищо особено през нощта и не знаела дали Розали е излизала от каютата си. За самото престъпление беше склонна да говори повече.

— Престъпление от любов! — възкликна тя. — Първобитният инстинкт, който е тясно свързан с половия нагон. Представете си Жаклин, това темпераментно момиче с южна кръв, следващо най-дълбоките си инстинкти, как се промъква тихо с пистолет в ръка…

— Но доказано е, че мадмоазел дьо Белфор не е застреляла мадам Дойл. Това знаем със сигурност — обясни й Поаро.

— Съпругът й тогава — каза мисиз Отърбърн, като се съвзе от удара. — Сладострастието се проявява особено силно в половия нагон и това често води до сексуални престъпления. Известни са много подобни случаи.