Агата Кристи - Смърт край Нил

— Това не е човекът, когото търсите, нали? — попита Поаро.

— Едва ли. Но предполагам, че онзи е на борда. Информацията беше много точна. Е, всяко нещо с времето си. Gera е ред на Пенингтън.

Андру Пенингтън изрази скръбта си и шока от новината по общоприетите норми. Както винаги, грижливо облечен, той беше сложил черна връзка. Дългото му, гладко избръснато лице беше смутено.

— Джентълмени, тази история ме потресе! — каза той тъжно. — Спомням си Линет като най-милото малко създание, което можете да си представите. Как се гордееше с нея старият Мелхюш Риджуей! Но няма смисъл да говорим за това. Кажете ми какво мога да направя; това е всичко, за което ви моля.

— Първо бих искал да ви попитам, мистър Пенингтън, дали чухте нещо снощи? — попита Рейс.

— Не, сър. Каютата ми е точно до доктор Беснер, мисля, че неговата е номер четиридесет и първи. Около дванайсет часа чух оттам някакъв шум. Тогава, разбира се, нищо не знаех.

— Чухте ди нещо друго? Някакви изстрели?

Андру Пенингтън поклати глава.

— Не, нищо такова.

— Кога си легнахте?

— Трябва да е било малко след единайсет часа.

Той се наведе напред.

— Сигурно знаете, че по кораба се носят разни слухове. Има нещо подозрително в онази полуфранцузойка, Жаклин дьо Белфор. Линет не ми каза всичко, но аз не съм глух и сляп. Имало е някаква история между нея и Саймън, както знаете, търсете жената, това е много сигурно правило и бих казал, че не трябва дълго да търсите.

— Искате да кажете, че Жаклин дьо Белфор е застреляла мадам Дойл? — попита Поаро.

— Да, така ми се струва. Естествено, аз не знам нищо…

— За нещастие ние знаем нещо!

— Така ли? — погледна го изненадано мистър Пенингтън.

— Знаем, че е съвсем невъзможно мадмоазел дьо Белфор да е застреляла мадам Дойл.

Той изложи подробно всички факти, но Пенингтън не изглеждаше убеден.

— Съгласен съм, че има някаква логика в това, но обзалагам се, че онази медицинска сестра не е стояла будна през цялата нощ. Сигурно е задрямала за малко и момичето е могло да се измъкне навън и отново да се върне.

— Едва ли, мосю Пенингтън. Спомнете си, че й е инжектирала силен опиат. А и една медицинска сестра обикновено спи леко и се буди винаги заедно с пациента си.

— Всичко това ми изглежда много подозрително — заяви Пенингтън.

Рейс каза внимателно, но твърдо:

— Моля да имате пред вид, мистър Пенингтън, че сме проверили всички възможности. Резултатът е напълно ясен — Жаклин дьо Белфор не е застреляла мадам Дойл. Така че сме принудени да търсим другаде. Затова се надяваме, че ще ни помогнете.

— Аз? — Пенингтън направи нервно движение.

— Да. Вие сте били близък приятел на убитата. Познавате живота й положително много по-добре от съпруга й, който се е запознал с нея само преди няколко месеца. Сигурно знаете например кой е имал лоши чувства към нея. А може би познавате някого, който е имал причини да желае смъртта й.

Андру Пенингтън облиза пресъхналите сп устни.

— Уверявам ви, нямам представа… Виждате ли, Линет израсна в Англия. Почти не познавам приятелите и средата й.

— И освен това на борда е имало човек, който е бил заинтересован от смъртта на мадам Дойл — каза замислено Поаро. — Както си спомняте, тук, на това място, тя едва се спаси, когато онзи каменен блок се разби до нея. А! Но вие в същност не бяхте ли наблизо?

— Не. Тогава бях в храма. После чух за това, разбира се. Опасен инцидент наистина. Но не мислите ли, че е било случайно?

Поаро сви рамене.

— Тогава мислех така, но сега се съмнявам.

— Да, да, естествено. — Пенингтън избърса лицето си с копринена кърпичка.

Полковник Рейс продължи:

— Мистър Дойл спомена, че на борда има някой, който изпитва неприязън не лично към съпругата му, но към нейното семейство. Знаете ли кой може да е той?

— Не, нямам представа — отговори с искрено учудване Пенингтън.

— Тя не ви ли каза нещо за това?

— Не.

— Били сте близък приятел на баща й. Спомняте ли си за някакъв негов конкурент, който е бил разорен от финансовите му операции?

Пенингтън поклати безпомощно глава.

— Нищо особено не мога да кажа. Такива операции се извършват често, разбира се, но не мога да си спомня някой да го е заплашвал. Не, не знам нищо.

— Накратко, с нищо не можете да ни помогнете, така ли, мистър Пенингтън?

— Да, така изглежда. Много съжалявам, джентълмени.

Рейс размени поглед с Поаро и каза:

— И ние съжаляваме. Надявахме се, че ще ни съдействате.