Агата Кристи - Смърт край Нил

— Отмъщение може би!

— Глупости! По-естествено би било, ако беше направила нещо мелодраматично — да стреля, без да мисли, по мен например.

— Това по би й подхождало, така ли?

— Откровено казано, да. Тя е с гореща кръв и не отговаря за действията си. Не бих се учудил, ако беше направила нещо такова в припадък на бясна ярост. Но така да ме шпионира… — той поклати глава.

— Така е по-коварно, нали? И по-умно!

Дойл се вгледа в него.

— Вие не разбирате. Тя играе страшно по нервите на Линет.

— А по вашите?

— Моите? — Саймън го погледна с мигновена изненада. — Иска ми се да извия врата на малкия дявол.

— Значи нищо не е останало от предишните чувства?

— Скъпи мосю Поаро, как да ви обясня? Така е, когато луната и слънцето се срещнат. Повече не виждате луната. Когато срещнах Линет, Джеки престана да съществува.

— Странно! — промърмори Поаро.

— Моля?

— Сравнението ми се стори интересно.

Като отново се изчерви, Саймън каза:

— Сигурно Джеки ви е казала, че съм се оженил за Линет заради парите й. Това е проклета лъжа! За пари не бих се оженил за нито една жена! Джеки не разбира, че за един мъж е трудно, когато… жената държи толкова много на него.

— А? Моля? — изгледа го остро Поаро.

Саймън продължи да се запъва.

— Знам, че звучи отвратително, но Джеки прекалено много ме обичаше.

— Едно момиче, което обича, и един мъж, който се оставя да бъде обичан — измърмори отново Поаро.

— Моля? Какво казахте? Виждате ли, на мъжа не е приятно да чувствува, че жената е по-привързана към него, отколкото той. — Гласът му стана по-топъл и той продължи: — Мъжът не желае тялото и душата му да бъдат притежавани. Всичко е заради това проклето чувство на собственост. Този мъж е мой, той ми принадлежи! С това не мога да се примиря, и нито един мъж не може. Всеки иска да избяга, да се освободи. Мъжът иска да притежава жената, а не тя него.

Той спря рязко и запали цигара с леко потреперващи пръсти.

— Това ли чувствахте с мадмоазел Жаклин?

— Моля? — каза разсеяно Саймън. — Е, да, в същност беше точно така — призна той. — Тя не осъзна това, разбира се. И аз никога не бих й го казал. Но се чувствах неспокоен. Тогава срещнах Линет и тя буквално ме зашемети! Избра такъв бедняк като мен, а всички й се кланяха. Не бях виждал такава красавица. Беше като в приказките.

Гласът му се изпълни с момчешка гордост и удивление.

— Да, разбирам — кимна замислено Поаро.

— Защо Джеки не се държи мъжки? — възкликна Саймън с негодувание.

Лека усмивка се плъзна по устните на Поаро.

— Виждате ли, мосю Дойл, първо тя не е мъж.

— Не, не, исках да кажа, да приеме нещата като разбран човек. Трябва да глътнеш горчивия хап, когато си болен, нали? Вината е моя, признавам. Но какво да се прави! Чиста лудост е да се ожениш за момиче, което не обичаш вече. И сега, когато разбрах на какво е способна Джеки, чувствувам, че леко се отървах.

— На какво е способна — повтори замислено Поаро. — Имате ли представа на какво е способна, мосю Дойл?

Саймън го погледна стреснато.

— Не…, но в същност какво искате да кажете?

— Знаете ли, че носи пистолет със себе си?

Саймън се намръщи и поклати глава.

— Не вярвам, че ще го използува сега. Преди би било по-вероятно. Мисля, че това време отмина. Сега тя е пълна със злоба и се опитва да си го изкара на нас.

Поаро сви рамене и каза със съмнение:

— Може би е така.

— Безпокоя се само за Линет — заяви Дойл някак не на място.

— Да, да, разбирам — каза Поаро.

— Не се страхувам, че Джеки ще направи нещо мелодраматично, като стреля по мен, но това шпиониране и преследване напълно изкараха Линет от строя. Ще ви изложа плана си и вие може би ще предложите някакви подобрения. Като начало обявих открито, че ще останем тук десет дни. Но утре параходът „Карнак“ тръгва от Ше-лал за Вади Халфа. Възнамерявам да резервирам места под фалшиви имена. Утре ще заминем на екскурзия за Филе. Прислужницата на Линет ще вземе багажа. Ще се качим на „Карнак“ в Ше-лал. Когато Джеки разбере, че ни няма, ще бъдем вече много далеч оттук. Тя ще помисли, че сме се изплъзнали и сме заминали за Кайро. А мога и да подкупя носача, за да потвърди това. Какво ще кажете?

— Добре измислено. Но представете си, че остане тук да ви чака?

— Можем да не се върнем. Ще продължим за Хартум и след това може би със самолет за Кения. Не може да ни следва навсякъде по света.

— Не може, защото финансовите й възможности няма да позволят. Тя има много малко пари, доколкото знам.