Пол Дохърти - Божият гняв

— Тук е, милорд.

— Добре! — Регентът въздъхна с облекчение. — Пази го засега — той се обърна. — Мастър лекарю, можеш ли да определиш причината за смъртта?

— О, да! — Дьо Троа се изправи и избърса ръце в робата си. — О, да — повтори лекарят саркастично. — Първо, мастър Томас е мъртъв. Второ, причината е убийство. И трето, средството вероятно е бял арсеник, примесен в храната и питието му.

— Невъзможно! — извика Гудман и изпъкналите му очи гневно изгледаха лекаря. — Откъде знаеш, че не е ял или пил нещо, преди да дойде тук?

— Спокойно, спокойно — лекарят вдигна тънките си пръсти.

— Аз съм само лекар, не отровителят — Дьо Троа се обърна, пренебрегвайки умишлено Гудман. Усмихнато се поклони на сър Джон и Ателстан. — Милорд коронер, братко Ателстан, пак се срещаме — очевидно му доставяше удоволствие да гледа как Гудман кипи от гняв, задето е бил пренебрегнат.

— Ти си градският коронер, сър Джон. Повикаха ме тук, за да определя причината за смъртта и аз го направих. Мога ли сега да задам въпрос? Колко дълго пирувахте тук, преди Фицрой да падне?

— Около три часа — отвърна Кранстън. — Защо?

— На белия арсеник му трябва около час, за да порази телесните течности. Пациентът изпитва дискомфорт, но може да реши, че са газове или недобре сдъвкано парче храна в стомаха му. Но смъртта настъпва скоро след това.

— Той се оплака — обади се сър Джеймс Дени. — Спомена, че му е зле, но както е добре известно, Фицрой беше лаком и ядеше като прасе.

— Сър Джон — продължи лекарят, без да обръща внимание на търговеца, — ето преценката ми: Фицрой е бил отровен тук. Нуждаеш ли се още от помощта ми?

— Да, нуждаем се — младият крал, който досега разговаряше с учителя си сър Никълъс Хъси, потропа с ботуши, докато привлече вниманието на всички. Гласът на Ричард беше изненадващо силен. — Установихме някои неща, нали, скъпи чичо? — Той се усмихна на мрачното изражение на Гонт. — Първо, мастър Томас Фицрой е бил убит с отрова. Второ, отровата му е дадена тук. И трето, мастър Томас Фицрой яде и пи същото като нас.

Гонт се поклони.

— Ваше величество, скъпи племеннико, както обикновено си много проницателен. Колко умна глава на толкова млади рамене! Какво ще ни посъветваш да направим?

— Нека коронерът свърши работата си.

Кранстън се поклони, върна се до масата на Фицрой и вдигна салфетката. Повика с жест лекаря и тримата с брат Ателстан внимателно огледаха остатъците от храна, чашите от вино, салфетката и ножа на Фицрой. Останалите ги наблюдаваха, пристъпваха неспокойно от крак на крак и разговаряха помежду си. Макар да беше припрян човек, Дьо Троа внимателно изслушваше Ателстан, докато миришеха, докосваха и опитваха по малко от всичко на масата.

— Нищо — заяви Дьо Троа. — Сър Джон, предлагам да ми дадеш остатъците от храна. Има начини да се проверят — например, като примамка за плъхове. Но заключението ми е, че в нищо на масата на мастър Томас няма отрова.

Ателстан стоеше объркан. Беше сигурен, че никой не беше докосвал нищо, след като Фицрой беше паднал. Той и Кранстън първи бяха стигнали до падналия мъж, а още когато се беше хванал за гърлото, монахът внимателно беше наблюдавал седящите от двете му страни. Нито Гудман, нито Дени бяха посегнали да вземат или сменят нещо на масата. Сър Джон внимателно прегледа кесията на мъртвеца, но не откри нищо, което би обяснило внезапната смърт на Фицрой от отравяне.

Атмосферата в залата леко се беше променила. Хората вече стояха надалеч един от друг, осъзнавайки пълните последствия от събитията през деня. Съдбъри обобщи чувствата им.

— Милорд Гонт — заяви той отбранително, — започнахме този ден с приятелство, а само след часове двама от компанията ни са мъртви, безчестно убити.

— Какво намекваш? — отсече Клифорд. — Не може да приписвате смъртта им на регента!

— Просто описвам случилото се — меко отвърна търговецът.

— Ваше величество — решен да овладее ситуацията, Гонт пристъпи към племенника си. — Ваше величество — повтори той, — трябва да се оттеглите. Сър Никълъс! — регентът хвърли гневен поглед на кралския наставник.

— Сега ще си тръгнем — заяви Ричард, — но, мили чичо, две ужасни убийства станаха в Гилдхол. Някой трябва да отговаря за тях — и като се обърна рязко, младият крал напусна Залата на розите, следван от Хъси и лекаря.

Гонт изчака да излязат.

— Опразни помещението! — нареди той на командира на охраната си.

— Сър — обади се икономът. — Пиршеството не е завършило. Да поднеса ли десерта?