Николай Пенчев - Кръв по снега

Двамата помълчаха.

- Кой е Константин? - направо попита писарят.

Жупанът го изгледа учудено.

- Нямам представа за какво говориш! Ще играем ли, или само ще ме разпитваш?

Климент поклати глава.

Жупанът стана, протегна се и прибра заровете в кесията си.

- Тогава ще потърся Мугел. Той поне винаги е готов да заложи някоя жълтица! Сигурно се е проснал да спи в стаята си след всичкото вино, което погълна.

Деян тръгна, следван от стражата си по коридора.

Но Мугел го нямаше в стаята му.

Нямаше го и никъде в къщата.

Дебелият жупан бе изчезнал без следа. Колкото и да го търсеха, от Мугел не бе останал и помен.

- Спокойно! Спокойно! - нареждаше Добрин, чието лице пребледняваше все повече. - На всички ни се насъбра много. Всеки момент Мугел ще се появи отнякъде. Пратих слугите да го търсят из цялата къща.

Деян се остави да го отведат обратно на стола му пред камината и прие предложената му чаша вино.

Останалите се присъединиха към него. По нареждане на Добрин огънят отново бе разпален, поднесена бе и лека закуска - сушени плодове, хляб, сирене, маслини и разредена бира.

Никой не се докосна до храната и пиенето. Българи и сърби стояха, вперили поглед във вратата, откъдето трябваше да се появи Мугел.

„Къде ли се е запилял?“ - помисли си Климент. Дали жупанът просто не бе избягал? Сърбинът беше казал, че иска да се махне на всяка цена и може би го беше направил въпреки опасностите от пътуването.

Запъхтян войник влезе в стаята и зашепна нещо в ухото на Добрин. Сърбинът го изслуша съсредоточено и му махна с ръка.

- Претърсването на къщата не е дало резултат. Мугел го няма никъде - Добрин размаха ръце, за да заглуши надигащата се гълчава. - Ще пратя войниците си да претърсят цялото имение. Ако трябва - и цялата местност, но ще открием Мугел!

- Дано е още жив - чу Климент нечий глас, който му заприлича на този на Стрез.

- Нека не си правим предварителни заключения. Може просто да е излязъл да се поразходи. После сами ще се смеем на притесненията си.

Думите му бяха посрещнати с гробно мълчание.

Стрез и Явица станаха, за да помагат в претърсването.

- Кога ли ще дойде пролетта? - неочаквано с примирен глас попита Деян. - Омръзна ми този сняг и студ! Омръзна ми непрекъснато да треперя и да нося дебели дрехи. Искам слънцето да грее, тревата да е зелена и свободно да препускам през полето. А не да стоя тук, сврян като мишка в капан.

- Мислите ли, че Мугел е убит? - попита Докс. - Направо не мога да си го представя!

- И аз доскоро не можех да си представя много неща -отговори Деян. - Но все пак се надявам Мугел да е жив. Не виждам защо ще го убиват?

- И кой би могъл да направи това? Не мога да повярвам какво ми дойде до главата - Добрин също се бе поддал на мрачното настроение, обхванало всички. Като по команда погледите се обърнаха към Климент.

Той присви устни и огледа насъбралите се.

- Предполагам, си давате сметка, че убиецът е някой, който присъства в тази стая. Плюс Явица и Стрез.

Останалите замълчаха.

- Може пък и да е външен човек - опита се да предположи Добрин. - Може зад всичко това да се крие нещо съвсем прозаично като обир или лично отмъщение.

- Невъзможно е - гласът на Климент бе категоричен. - Никой външен човек няма да убива Балован или да се опитва да ликвидира мен и Ратомир.

Секретарят кимна с глава.

- Знаете ли, че в имението е влизал външен човек? -Деян изчака да види реакцията от думите си. - Срещал се е с Дукум! А добрият ни домакин дори не си е направил труда да ни извести за това - жупанът се бе взрял в Добрин. - Не мога да разбера ти на чия страна си? На наша или на българите! Или играеш някакви свои игрички?

- Казах ти всичко, което знам! - отговори му ядосано домакинът. - И то беше дори повече от това, което трябваше да знаеш, жупане!

- Ами ти, българино? - Деян се обърна към Дукум. -Кой е бил тайнственият ти посетител? Наемен убиец от Плиска, дошъл да отмъсти за позорната ви загуба на бойното поле? Защо криеш? Щом няма нищо общо с убийствата, кажи ни за какво става въпрос и да приключваме!

- Дал съм обет да мълча! - Дукум постави ръка на сърцето си. - Дал съм го лично на хана. Дори брат му -той посочи Докс, който закима с глава - не знаеше какво става.

-Дал си обет, така ли? Струва ми се, че при създалата се ситуация той може да бъде нарушен.

- Няма нужда - всички погледи се обърнаха към писаря. - Мисля, че знам кой е бил тайнственият пратеник.

- Няма как да знаеш това! - Дукум се изправи.