Николай Пенчев - Кръв по снега

- Няма, но не е много трудно да се досетя. Срещата е трябвало да стане извън Плиска, за да не събуди неудобни въпроси. Това е разковничето. Какво би могло да предизвика такива вълнения в столицата, та да се налага кавханът да приема пратеника в чужбина? - писарят огледа заобикалящите го. - Ако е подписване на договор, това не би било проблем. Договори, добри или лоши, са се подписвали в миналото, ще се подписват и в бъдеще. Това понякога може да е тайна работа, но не чак толкова опасна, ако се разчуе. Тогава? Сделка? Кражба? Заговор? Едва ли! Всички тези неща, дори и да се правят без знанието на хана, дори и да са насочени срещу него, спокойно могат да станат в столицата.

- Ти обвиняваш ли ме? - остро попита Дукум. - Казваш, че не говоря истината и заговорнича срещу Борис?

- Просто изброявам всички възможности - отговори писарят. - Без да искам да те обиждам, кавхане, но имаме само твоята дума за пратеника и положената клетва. Дори Добрин не знае за какво всъщност става дума. Така че лесно би могъл да организираш което искаш от изброените неща.

- Вярно ли е това, Дукум? - Докс стисна юмруци и тръгна към великия боил. - Заговорничил ли си срещу брат ми?

- Разбира се, че не съм! Писарят не знае какви ги говори!

Докс спря и погледна към Климент.

- Така е! - каза той. - Пак повтарям, не исках да обидя никого. Просто казвам какво мисля.

Погледите на всички отново се приковаха в него.

- И така, не става дума за преговори, заговор или убийство. Това лесно може да се организира и в Плиска. Ставало е преди, ще става и в бъдеще. Но Борис иска да се покръсти - Дукум ахна, а Климент разбра, че е на прав път. - Иска да приеме Исус и от този път очевидно няма връщане назад. Но за да го направи, трябва да реши един много важен въпрос! Дали да приеме вярата от Рим или от Константинопол. Трябва да проведе преговори. И с едните, и с другите. Тайни преговори, поне засега, защото великите боилски родове са против покръстването. Затова е предпочел кавханът му да се срещне с пратеника някъде по-далеч. Някъде, където никой няма да разбере за срещата. И да заплаши властта му, която, няма какво да крием, напоследък не е много стабилна. - Деян се опита да възрази, но Климент вдига ръка: - Минал съм вече по този път, жупане. Знам за какво става дума! Борбата между Исус и Тангра тепърва ще вземе много жертви.

Деян замълча.

- Единственото, което не знам със сигурност, е откъде е бил този пратеник? От Рим или от Константинопол?

В настъпилата тишина всички загледаха към Дукум.

- От Рим! Беше от Рим! - тихо каза той, без да говори конкретно на никого. - Пращаше го папа Николай I. Но това не трябва да се разчува! В никакъв случай! - Дукум огледа околните, осъзнавайки, че иска невъзможното. - А с теб, Клименте, ще си поговорим, като се върнем в Плиска!

Писарят сви рамене.

- Мисля, че така е най-добре! - каза той. - Поне изяснихме кой е тайнственият непознат.

- Но какво общо има това с убийствата? - попита Добрин. До него Деян се подсмихваше.

- Както сам каза - нищо! Пратеникът е дошъл, предал е каквото има на кавхана, получил е отговора на хан Борис и си е тръгнал обратно. Няма защо да го подозираме за връзка с убийствата.

Дукум кимна с глава.

- И все пак... - започна Деян.

Думите му бяха прекъснати.

С широки крачки в стаята влезе Стрез.

- Трябва да дойдете! Веднага! - високо каза той. - Намерихме Мугел.

- Жив ли е? - попита Добрин и скочи заедно с останалите на крака.

- Мъртъв е! Убит!

- Не може да бъде! Не може! - извика Деян и с пребледняло лице се втурна към вратата. Останалите го последваха.

Стрез започна да разказва:

- Явица се справи много бързо. Извика войниците, които не бяха на пост. Разпита ги, никой от тях не бе виждал Мугел. Разпита постовите, но и те не бяха забелязали жупана. Ако беше излизал от имението, все някой щеше да го види. В конюшнята нямаше липсващи коне. Разделихме се на две групи. Едната предвождах аз, другата - Явица. Тръгнахме във верига един срещу друг от двата края на двора. Имението е голямо и лесно може да се пропусне нещо. Забавихме се, защото трябваше да претърсваме и постройките и да се изчакваме един друг. Накрая го намерихме. Откри го един от войниците в моя отряд.

- Сигурен ли си, че Мугел е мъртъв? - задавено попита Деян. Зад него охраняващите го войници ругаеха и се препъваха в снега.

- Със сигурност! Главата му я нямаше!

Убиецът бе подбрал добре мястото на престъплението. Зад конюшните, между дърветата, дворът се спускаше леко надолу. Така този, който се намира там, става незабележим. Като Мугел.