Николай Пенчев - Кръв по снега

- Може би забавянето ще ни даде някакъв шанс -опипа почвата Добрин. - Може би не е зле все пак да започнем с преговорите. Имаме задача за изпълнение и господарите ни ще бъдат много разочаровани от нас, ако не се справим с нея. Защо да си пилеем времето напразно!

- Господарите ни вече са разочаровани - подигра го Мугел. - Много разочаровани! Особено от сигурността, която ни предоставихте!

- Все пак може да опитаме - намеси се и Дукум.

- Преговорите няма как да бъдат проведени! - натъртено оповести Деян.

Мугел кимна в знак на съгласие.

- И защо да не могат? - целият червен, Докс полагаше усилие гласът му да звучи естествено.

- Нима не е очевидно? Единият от преговарящите е мъртъв! Няма как да направим каквото и да било без него! Още повече че той бе пратеникът на княз Мутимир - Деян изрече името сякаш имаше оцет в устата, -който е главният организатор на преговорите.

- Още вчера ви предложих да пратим някого при него, който да му обясни какво се е случило и да помоли да прати нов човек - намеси се Дукум.

Климент погледна към Добрин, който му смигна съучастнически.

- И да изложим нас и господарите ни на нов риск? -Мугел се завъртя още по-нервно на мястото си. - Имахме ясни инструкции! Те бяха нарушени. Сега нямаме какво да правим.

- Освен ако не заловим убиеца!

- Ха! - Деян за първи път се усмихна. - И кой ще го залови? Писарят ви, който така смело ви отървал от печенегите? Не искам да обиждам никого, но досега той не е направил нищо друго, освен да задава безсмислени въпроси, да обижда хората и да стане причина още един човек да бъде ранен, а друг убит!

- Какво? - Климент не можеше да повярва на ушите си. - Аз...

- Мълчи, Клименте! - заповяда му Докс. - Ясно е, че този човек не вижда по-далеч от собствения си нос!

- Климент прави каквото трябва! Ако не беше той, Ратомир щеше да е мъртъв. В най-скоро време той ще разкрие загадката!

- Така ли? - Мугел изглеждаше истински заинтригуван. - Знаеш ли нещо, писарю?

- Но аз... - започна Климент.

-Той ще говори, когато е сигурен! Не по-рано! Няма защо да става причина за нови разправии — прекъсна го Дукум.

Деян се изсмя.

- Това ли било? Надяваш се писарят ти да разреши убийствата. Недей да говориш вместо него, кавхане! Та погледни го: той съвсем не знае кой е убиецът, колкото и да ти се иска да е обратното.

- Не е точно така... - обади се Климент.

- Не е ли? А как е тогава? Кажи каквото знаеш!? Веднага! Заповядвам ти! - Мугел се бе изправил на мястото си. Явно напрежението от последните два дни започваше да си казва думата. - Съгласен съм да обмисля възможността за подновяване на преговорите, но писарят трябва да ни каже какво подозира!

- Не ставай глупав! - хвана го за ръката Деян и го дръпна обратно на мястото му. - Той не знае и няма да узнае нищо! Не виждаш ли, че по този начин се опитват да печелят време?!

Никой не отговори на сърбина. Добрин плесна с ръце и музикантите засвириха. Отнякъде се появи неособено сръчна танцьорка, която заподскача между масите.

Мугел продължаваше да говори трескаво с Деян, но жупанът само се усмихваше. Това не успокояваше пълния му колега, чието лице бе пребледняло, а по слепоочията му избиха капки пот.

- Ще успееш ли да хванеш убиеца, писарю? - Стрез се бе преместил до Климент, без той да го усети.

- Надявам се - отговори той.

- Дано да е така! За доброто на всички ни!

Климент сви рамене, поклати глава и продължи да се храни. Стрез постоя още малко до него, но след като разбра, че няма да научи нищо повече, се върна на мястото си.

Останалите също се хранеха в мълчание. Добрин бе изоставил опитите си да създаде ведро настроение и седеше с мрачен поглед на стола си. Докс се бе нахвърлил лакомо върху донесеното печено, Мугел се бе отказал да спори с Деян и пресушаваше чаша след чаша.

„Ако продължават така, ще имаме още два трупа -помисли си Климент. - Единият умрял от преливане, другият - от преяждане. Кого ли ще обвини тогава добрият жупан Деян? Дали Добрин или някого от готвачите?“

Климент реши да се поразходи из двора. След пушека, с който се бе надишал през нощта, малко чист въздух щеше да му се отрази добре. Седна на пейка близо до входа на къщата. Вдигна от земята парче дърво и замислено започна да го дялка. Дали бе постъпил правилно? Дали убиецът щеше да се подмами в капана, който му бе поставил?

Чуха се тежки стъпки и от къщата със залитане излезе Мугел. Огледа се, видя седналия до вратата писар и тръгна към него.

- И това ако не е късмет! - каза той и се настани на пейката до Климент. - Мисля, че е крайно време да обсъдим сериозно това убийство. Трябва да ми кажеш какво подозираш! Разбираш ли? Трябва!