Николай Пенчев - Кръв по снега

Сърбинът замълча.

- И сега му отмъсти?

- Не го бях виждал от пет години. Бе станал още по-високомерен. Дори не ме поздрави. Направи се, че не ме познава. Но отговорът на въпроса ти е „не”! Не съм го убивал! Всъщност той ми направи услуга! Господарят Добрин ми плаща много по-добре, задълженията ми са по-малко и по-приятни. Да убия Венда тук, би значело да изложа всички на опасност.

Климент кимна и двамата продължиха мълчаливо. Не знаеше дали да вярва на военния или не. Макар да твърдеше, че е забравил обидата и дори сега се чувства по-добре, Явица бе скрил истината. Дали все пак сърбинът не бе решил да си отмъсти за нанесените навремето обиди?

Прекосиха коридорите, без да срещнат никого, и се насочиха към подземието на къщата. Явица взе две незапалени факли и спря пред висока дървена врата, подсилена с железни скоби, които бяха започнали да ръждясват. Извади огниво от кесията си и запали факлите. После отключи катинарите с един от ключовете на пояса си.

- Пази си главата! В някои участъци таванът е нисък - предупреди той писаря и бавно тръгна по стълбите.

Климент стоеше нерешително в горния им край.

- Какво има, българино? Защо се бавиш? - проехтя някъде отдалеч гласът на Явица.

Спрял на прага на вратата, писарят изпита страх. Пак му се налагаше да слиза в подземие. Последния път начинанието не завърши много добре. Дали сега беше в безопасност?

Климент разхлаби меча в ножницата. Извади дългата кама и, стиснал дръжката й, я скри в ръкава си. След това бавно запристъпя напред.

Явица се бе върнал да го пресрещне и го гледаше неразбиращо.

- Какво става? Защо се забави? Няма да те чакам цял ден! - сопна му се сърбинът и го огледа внимателно. От погледа му не убягна извадения наполовина меч и скритата в ръкава кама. - Какво значи това, българино? - комендантът отскочи назад и също сложи ръка върху меча си. - Нима искаш да ме убиеш?

- Аз? - Климент бе очаквал всичко друго, но не и това. - По-скоро се грижа за безопасността си! Стига ми вече едно нападение.

Лицето на Явица се смекчи, той отпусна ръка и се засмя тихо.

- Страхуваш се да не те нападна? Не бъди глупав! Ако исках да те убия, досега щях да съм го направил!

Климент кимна и закачи факлата си на скобата в стената до него.

- И въпреки това ти нямам доверие - каза той. - Не се обиждай, но има някои неща, които не ми харесват.

- Така ли? - Явица се опита неуспешно да се усмихне отново. - И кои са те?

- Скри, че не си обичал Венда. Държиш се непоследователно! Ту искаш да нападнеш Докс, защото е обидил жупана, ту го обвиняваш в убийство, след което идваш и почваш да ми помагаш. Кое е твоето истинско лице, Явица? Какво всъщност криеш?

- Нищо! - сърбинът пристъпи напред и извади наполовина меча си от ножницата. - Сбърках и осъзнах грешката си! Понякога се поддавам на чувствата си, без да мисля. Сбърках и се извиних! Би трябвало да ме похвалиш, вместо да ме порицаваш! Прав си! Не трябваше да премълчавам за станалото едно време. Но всичко друго е истина!

- Може би по-миналата нощ си се предал на чувствата си. Видял си Венда след толкова години и старата омраза се е надигнала отново! Отишъл си в стаята му и си го убил. Било е лесно, нали?

Сърбинът не отговори.

- Така ли беше? - попита го Климент. - Може би тогава ще ми кажеш и защо ме излъга, че в имението няма никой? Знам за пратеника! Само ти си могъл да го вкараш незабелязано. След което си го пуснал рано тази сутрин да си отиде. Чудя се за какво ли още си ме излъгал?

Сърбинът облиза устни, изтегли меча от ножницата и с дрънчене го прокара по каменната стена. Очите му се присвиха, раменете му се напрегнаха.

Климент прехвърли камата в лявата си ръка, на свой ред извади меча си и леко отстъпи назад.

- Не бъди токова сигурен, че оръжието ще ти помогне - каза той.

- И защо не? Нима писар като теб може да се справи с войник като мен?

- Не се знае. Но можем и да опитаме.

Писарят зае бойна стойка, както го бяха учили, и се взря в очите на противника си. Явица тръгна напред, но не посегна с меча. Постоя известно време загледан в българина и бавно прибра оръжието си в ножницата.

- Няма да се бия с теб! - каза той и очите му проблясваха като лед на светлината на факлите. - Няма никакъв смисъл. Достатъчно неприятности си имаме, за да се забърквам в нови. Само ще ти кажа, че грешиш каквото и да мислиш за мен.

- Ти си могъл да убиеш Венда! Показа, че си на негова страна по време на скандала вечерта. Може би това си целял - да му внушиш, че всичко е забравено. Той лесно би те пуснал в стаята си. След това не е представлявало проблем да го намушкаш в сърцето и да му прережеш гърлото. Но подозирам, че не си постъпил по този начин. Водил си и помощник! Това така нареченият пратеник ли беше? Константин, за когото си чул да се карат преди това Венда и Мугел. Потропал си, Венда ти е отворил и ти си пуснал убиеца вътре. След което си му помогнал да избяга под прикритието на нощта. Двамата с Добрин сте организирали всичко!