Николай Пенчев - Кръв по снега

В двора кипеше усилена работа. Работници, облечени с кожени елеци и платнени шапки, разчистваха останките от пожара. До една от стените се издигаше мръсна камара от изгоряла слама, омесена с почернял от саждите сняг и боклуци. Войници, облегнати на дългите си копия, лениво наблюдаваха слугите, приличайки се на слабото слънце. Писарят се загледа в униформите им. Под дългите плетени ризници от метални халки носеха дрехи в синьо и сребърно.

„Цветовете на Гойник и Деян. Какво ли значи това?“ - помисли си разсеяно, докато минаваше покрай тях. Един му подвикна обида, което накара останалите да се разсмеят. Писарят се направи, че не го е чул и продължи по пътя си.

В дъното на задния двор имаше поредица от постройки. Дим се издигаше над запалените пещи в ковачницата, дърводелци сръчно ковяха нови капаци, които да заменят изгорелите в пожара, работници внасяха и изнасяха различни неща от складовете наоколо. Отпред в кална локва се бяха настанили няколко прасета, които доволно се приличаха на зимното слънце. Гъски търсеха нещо за ядене в размекналата се земя, прислужници с ведра носеха вода и издоено мляко. Отнякъде се носеше мирис на прясно изпечен хляб.

Намери Добрин в конюшните да оглежда сиво конче с бели петна.

- Чудесно животно, но трудно понася зимата - каза той, като видя писаря.

- Може би трябва да му давате по-силна храна. Макар да си призная, не разбирам много от коне - отговори Климент.

Добрин кимна и заслони очите си с ръка.

- Конете са добри животни. Понякога си мисля, че са по-добри от хората. Верни са, носят те на гърба си и не искат много в замяна. Но аз се отплеснах. Сигурно не си дошъл да си говорим за коне. Какво мога да направя за теб, българино?

- Трябва спешно да извикате княз Мутимир! - рязко каза Климент.

- Какво? - Добрин го погледна стреснато. - Ти полудя ли? Не мога да направя подобно нещо без сериозно основание!

- Имате няколко такива - Климент вдигна ръката си с разперени пръсти. - Първо, той е най-силен в момента и преговорите се провеждат под негова егида. Нормално е да го потърсите в случай на проблем. Второ, намира се най-близо - в Ниш. Трето, неговият пратеник бе убит. Четвърто, би могъл да заеме мястото на убития, или поне да посочи друг на негово място и преговорите да започнат. Пето, и най-важно - би могъл да попречи на Деян и Мугел да си тръгнат.

Сърбинът се замисли.

- Има истина в думите ти. Но ако не дойде?

- А ако дойде? - контрира го Климент. - Няма какво да губите. Нещата така или иначе са тръгнали на зле. Едва ли ще стане по-лошо, ако Мутимир си остане в Ниш, но ако дойде - положението може да се обърне.

Добрин промърмори със съмнение.

- Няма време за мислене! Трябва да действаме незабавно! Иначе всички ще изгубим. Ако се притеснявате да поканите княза на място, където има неразкрити убийства, искам да ви уверя, че извършителят им ще бъде заловен съвсем скоро!

- Наистина ли?! - в очите на Добрин проблеснаха черни пламъчета. - Наистина ли ще откриеш убиеца, писарю?

- Да! - отговори Климент. - Стига да ми помогнете.

- Тогава съм съгласен! - разбърза се Добрин. - Веднага ще изпратя човек при Мутимир. Всъщност, като се замисля, трябваше да направя това още след първото убийство! - сърбинът се обърна и тръгна към караулните помещения, викайки някого по име.

Климент се затича след него и го хвана за рамото.

- За да разкрия убиеца, са важни няколко неща: да пратите при Мутимир човек, на когото вярвате напълно. Дори Явица да не знае къде и защо отива. Да помолите князът да дойде колкото се може по-бързо, още днес. И да му предадете това - Климент подаде на сърбина малък, запечатан с восък пергамент.

Добрин бързо грабна писмото, кимна отсечено и понечи да се обърне.

- Има и още нещо - Климент го гледаше право в очите. - Искам да знам кой е човекът, когото криете в стаята си!

Лицето на домакина почервеня.

- Не знам за какво говориш - отсече той, свил ръцете си в юмруци.

- Знаете много добре. В имението има още някой. Дошъл е малко преди или след нас. Видях откъде е влязъл - малката врата на източната стена. Снегът около нея е почистен, резетата й са смазани. Няма как това да стане без ваше знание. Тази сутрин разпитах слугите в кухнята. Казаха ми, че от два дни поръчвате често да ви носят храна в стаята.

- И какво, ако е така?

- Освен това ми направи впечатление — не се предаваше Климент, - че не желаете никой да ви посещава в стаята ви. Запитах се защо. Най-простият отговор е, че там има някой или нещо, което не искате останалите да видят. Някой, когото сте пуснали през източната врата, някой, който яде храната от кухнята ви. Искам да знам кой е този човек и защо го криете.