Николай Пенчев - Кръв по снега

Бе съвсем тихо, телата на масата лежаха напълно неподвижно.

Без да се бави нито миг, Климент се приближи до трупа на лекаря и се опита да го гледа без страх. Явно бе, че Балован е отровен. Езикът му бе почернял, лицето му бе подпухнало. Климент внимателно го завъртя и огледа от всички страни, но не откри друга рана.

Въздъхна, покри тялото на лекаря, каза кратка молитва за прогонване на злите сили и се обърна към масата, където бе положен Венда.

Някой бе измил жупана, бе почистил раните и затворил очите му. Косите на убития бяха пригладени, ръцете - нагласени върху гърдите, бе облечен с чисти дрехи.

Сърбинът изглеждаше така, сякаш е заспал и само вкамененият му гръден кош издаваше, че никога повече няма да отвори очи.

Климент разкопча предпазливо дрехите на гърдите. Опитваше се да не пипа ледената плът, от чийто вид го побиваха тръпки.

Грозна рана ясно сочеше мястото, където Венда бе прободен в сърцето. Черен, приличащ на зловеща усмивка разрез под брадата довършваше картината.

Без да се бави, Климент свали горящата факла от стената и бавно се приближи до трупа. Огледа го още веднъж внимателно от всички страни, но не видя нищо повече. Пое дълбоко въздух и се опита да повдигне тялото настрани. Трупът се оказа изненадващо тежък и писарят трябваше да напрегне всичките си сили, за да успее. Запъхтян и ругаещ, той внимателно огледа и гърба на мъртвеца. Там също нямаше нищо, което да го насочи към заключенията, направени от лекаря.

- Какво ли е видял Балован, по дяволите! - изруга на глас писарят и се загледа в мъртвия жупан. Внезапно се наведе напред.

Приближи факлата съвсем близо и внимателно разгледа трупа, сякаш го вижда за първи път. Усети как кръвта се качва в главата му, а по устните му плъзва усмивка.

Беше разбрал какво е видял лекарят!

- Говорих с Добрин. Той призна, че в имението е имало външен човек. След това притиснах Явица. По-скоро се скарахме, дори извадихме мечовете си. Той е въвел и извел непознатия по поръчение на господаря си. Но каза, че тайната е ваша, кавхане! - гласът на Климент се извиси неочаквано високо.

- Забравяш къде се намираш, писарю! И с кого говориш! — Дукум сърдито тръсна глава. - Това няма нищо общо с убийствата! Нищо!

- Оставете ме аз да преценя! Как очаквате да отбележа напредък, след като криете истината от мен? Лутам се като слепец в мрака, а вие не ми помагате. Дори напротив, пречите ми. В тази къща се случват много неща едновременно и повечето от тях не са добри! Кой е човекът, който е влизал и излизал? И защо! Трябва да знам, ако искате да разреша загадката!

- Пак ти казвам, станалото няма нищо общо с убийствата! - настоя боилът. - Човекът, когото Явица е извел миналата нощ от имението, имаше среща с мен. Той не е замесен по никакъв начин в ставащото! Имаш думата ми!

Климент ясно извъртя очи към тавана.

- Поне ми кажете дали се казваше Константин!? Как му беше името? Константин ли се казва?

- Константин ли? - Дукум премигна. - Нямам представа. Показа ми знаците на господаря си, това беше достатъчно. Не съм го питал как му е името. Предаде ми съобщение, получи друго и си тръгна. Това са държавни дела, нямащи нищо общо със ставащото тук -кавханът започваше да се ядосва. - Казах ти дори повече, отколкото трябва! А сега ела да се сбогуваме с жупаните! Те си тръгват! Мисията ни се провали!

Дукум тежко стана, заметна се в синьо вълнено наметало със златни пискюли и излезе от стаята.

Завариха сърбите в голямата зала с кисели физиономии. Двама войници с шлемове, плетени ризници и копия в ръка стояха зад гърба на Деян.

- Чу се, че в Ниш има чума. Ще останем още малко, докато се разбере какво всъщност е положението - обяви жупанът и изгледа останалите.

Всички възбудено заговориха възможно ли е градът да е поразен от ужасната болест и каква е опасността за самите тях. Скоро се разказваха ужасяващи истории за жертвите на болестта и за чудодейно спасение на неизлечимо болни.

- Дано не ни сполети тази беда - тихо каза Ратомир, който, макар и блед, бе решил, че е по-добре да не стои в леглото си.

За да компенсира лошото настроение на гостите си, Добрин покани всички на обяд. Яребици с ябълки и мед, красиво подредени в сребърни подноси, бяха последвани от няколко вида печено. Сосове, гарнитури и пикантни подправки в малки глинени бурканчета даваха възможност на всеки да се възползва от тях. Чашите бяха напълнени с червено тесалийско вино, най-доброто, което може да се намери, както ги увери домакинът. В дъното на залата бе запалена огромната камина, която скоро приятно затопли помещението. Върху малък подиум се настаниха четирима музиканти, които забавляваха гостите.