Николай Пенчев - Кръв по снега

Климент учудено повдигна вежди.

- Нямам какво повече да кажа. Поне засега.

- Аз също имам подозрения! - намигна му жупанът. - Мога да ти бъда полезен.

Писарят не отговори.

- Добре, добре - сърбинът отново нервно се заозърта. - Не ти е известно, но Добрин и Венда се мразеха! -жупанът млъкна за момент, докато покрай тях преминат Докс и Срез. - Преди време Добрин го обвини, че е шпионин на византийците. Стана голям скандал, но нищо не можа да се докаже. Сега, доколкото разбрах, в имението е влизал външен човек - Климент примигна учудено, а Мугел се усмихна доволно и продължи: - Не знаеше за него, нали? Деян ми каза. Войниците му са го видели да се измъква от имението рано сутринта. Кой е бил той? И защо не ни бе казано за него? Може да е бил някой от византийските пратеници на Венда! Може те да са го убили! Византийците!

- Византийците? Първоначално ми се стори, че обвинявате Добрин?

- Не знам какво да мисля - жупанът нервно изтри потното си чело. - Знам само, че искам да се махна колкото се може по-бързо от това място. Не съм страхливец, но тук се чувствам като хванат в капан. Не искам да умра!

- Скоро ще си тръгнете и всичко ще е наред - каза писарят и стана.

- Скоро - мрачно повтори Мугел. - Ако доживеем дотогава.

Климент се прибра обратно в къщата, разтърка замръзналите си пръсти и свали наметалото си. Чудеше се какво да предприеме. Вярваше, че е съвсем близо до разрешаването на загадката, но му се искаше да е напълно сигурен.

Върна се в залата, където завари Деян, придърпал една от масите пред камината, да играе на зарове с телохранителите си.

Климент тихо приближи към тях.

- Ако искаш да играеш, вземи си стол - жупанът му говореше, без да го поглежда. - Мизата е една медна монета. Дори ти би трябвало да имаш толкова.

Войниците се захилиха.

Климент се възползва от поканата и се настани до жупана. Не се включи в залагането, а мълчаливо наблюдаваше играещите известно време.

- Знаехте ли, че навремето имението е било средище на контрабандисти и разбойници? - попита накрая той.

- Че то още си е! - подхвърли с насмешка Деян. - Нашият почтен домакин не е толкова почтен, колкото иска да изглежда! Но не, не знаех. Иначе кракът ми нямаше да стъпи тук! Значи прехваленият Добрин се оказа разбойник?

- Кой всъщност е той? Представиха ми го като преуспяващ търговец, правил различни услуги на сръбските князе, на българския хан и други могъщи хора. Сега излиза, че едва ли не е разбойник.

- И защо искаш аз да ти кажа? - стрелна го с поглед жупанът, докато отброяваше няколко монети на масата.

Писарят сви рамене.

- Предполагам, защото не сте предубеден и защото няма кого друг да попитам - отговори той.

- Бъркаш! Предубеден съм! - Деян махна с ръка на войниците да ги оставят сами. - Никога не съм харесвал Добрин! Прави си каквито изводи искаш от това! Много обича хората да му дължат услуги или пари. Занимава се основно с даване на заеми срещу големи лихви. Не гледай тукашната му къща. В града има друга, много по-голяма. Цяла крепост. В Достиника. В Ниш - също. Там държи парите си. Ако ти трябва помощ - Добрин е насреща. След което ще ти смъкне девет кожи от гърба или ще ти поиска услуга, на която не можеш да откажеш - Деян гнусливо сбърчи нос, все едно бе видял жаба.

- Какви услуги?

- Всякакви! Да научава по-рано какво смята да прави князът или някой друг големец, за да може да извлече необходимата полза. Да знае, че може тук-там безнаказано да престъпи закона. Да е наясно кой в какво положение е, за да не прави неизгодни сделки с хора, които не могат да се разплатят. Такива работи. Защо мислиш преговорите се провеждат точно в неговата къща? Така и сръбските князе, и българският хан ще му бъдат задължени. Е, нещата този път не потръгнаха много добре за скъпия ни домакин! - злорадо се изсмя жупанът.

- Познаваха ли се с Венда?

- Всички в Сърбия познават Добрин! Или поне всички, от които зависи нещо. Той е отпускал заем на всеки от нас или му е правил друга услуга. Затова не го обичам, да! Колкото до Венда, не се сещам нищо конкретно - уклончиво отговори сърбинът.

- Казаха ми, че го е обявил за византийски шпионин!

Жупанът щракна с пръсти.

- Ето това е показателно! Венда отказа да му плаща безумната лихва, която му беше наложил. И какво направи нашият търговец - обяви го за шпионин. Не беше много почтено наистина. Ако не беше Венда, а някой с по-малко връзки, щеше сериозно да пострада. Накрая така и не се доказа нищо, а мъртвият ни приятел си върна парите. Заедно с лихвите. Така действа Добрин. Добър е, дума да няма!