Николай Пенчев - Кръв по снега

Не пропускайки да се прояви като добър домакин, Добрин бе наредил да донесат кани с вино и студено месо.

Климент се възползва от предложеното питие, отпи голяма глътка и стана. Погледите на всички мигновено се приковаха върху него. В залата се възцари мъртва тишина. Съзнавайки отговорността и рисковете, които поема, писарят пое дълбоко въздух и заговори.

- И така - започна той. - Станахме свидетели на ужасни неща. Скандалът между Венда и Докс, убийството на жупана, последвалата смърт на лекаря Балован, покушението срещу мен и секретаря Ратомир, а сега и убийството на Мугел. Всичко стана много бързо, само за два дни. Събитията следваха едно след друго с такава скорост, че преди да можем да си обясним как се е случило едно, вече ни връхлиташе друго.

- Карай по-направо! Кой е убиецът? - провикна се Докс и останалите замърмориха в знак на съгласие.

- Кой е убиецът!? Това се опитвахме да разберем с Ратомир още от първия ден. И открихме интересни неща. Например за жупана Деян.

Сърбинът се размърда недоволно на стола си и смръщи вежди.

- Той не е обичал Венда. Двамата са били противници, също както и техните господари. Кроили са заговори един срещу друг, борили са се за надмощие. Деян е имал и лична причина да мрази Венда. Навремето той му е отнел жената, която обича, а тя след това е умряла. Деян се заклел на гроба й да отмъсти.

- Това са глупости! - провикна се жупанът. - Казах ти още вчера - бях млад, не знаех какво върша и говоря.

- Сутринта, преди да пристигнем - продължи Климент, без да му обръща внимание, - Деян и Венда са се скарали.

- Това беше обикновена разправия! Нищо съществено - Деян се размърда на стола си.

- Дали? - Климент вдигна рамене. - Дали не е имало и нещо друго? Нещо, което Венда е разбрал и заради което е трябвало да умре? Например това, че Деян и господарят му са поддържали тайна кореспонденция с Константинопол?

- Това са глупости! - Деян бе пребледнял. - Всички знаят за интереса на княза Гойник към Византия.

- Аз не знаех - тихо пророни Добрин и думите му увиснаха във въздуха.

- За това са се карали Деян и Венда в деня преди жупанът да бъде убит. Явица е чул скандала. Чул е и едно име - Константин. Отначало мислех, че става дума за човек. Може би пратеникът, който е дошъл в имението. Или убиецът. След това разбрах, че бъркам. Явица не е чул добре. Ставало е дума не за Константин, а за Константинопол!

Всички погледи се обърнаха към Деян, който стоеше с каменно лице.

- Той ли е убиецът? - Дукум гледаше невярващо писаря. - Заговорничел е с византийския император да помогне на господаря му. Или нещо такова. Венда е разбрал, скарали са се и жупанът го е убил, за да заличи следите си.

- Деян бе с мен през целия следобед. Няма как да е убил Мугел! - Климент изчака да види ефекта от думите си. - Което не значи, че заедно с господаря си не са кроили тайни заговори да заграбят властта с помощта на Византия.

Жупанът се усмихна студено, останалите се разшумяха неспокойно.

- Не си играй с нас, писарю! Казвай каквото имаш да казваш! - заповяда му Дукум.

- Нека не забравяме и предателя в Плиска. Беше ли замесен?

Дукум преглътна, но не отговори.

- Най-вероятно е бил. Не само поради факта, че печенегите ни нападнаха, знаейки точно откъде и кога ще минем. Много по-интересен е фактът, че Стрез има същия пръстен като на Венда - Климент посочи с ръка, - лъвска глава.

- Ти? - Докс изгледа невярващо Стрез.

- Това не е вярно! - военният облиза устни.

- О, вярно е и още как! - каза Климент. - Ти си най-верният човек на Докс. Бил си непрекъснато до него. Той е брат на хана. Споделял е с теб всичко, което си струва да се знае! Сам се похвали няколко пъти с това.

- Не! Не му вярвайте! - гласът на Стрез бе изтънял от напрежението.

- Стрез беше в стаята на Венда в деня на убийството. Търсеше нещо. Опита се да се измъкне с някакви мъгляви обяснения, че търси улики, но истината е, че е искал да се увери, че Венда не е оставил след себе си документи, които биха могли да го уличат в предателство.

- Пак ви казвам... - започна Стрез.

- Мълчи! - сряза го Докс. - Не си ми казал, че си претърсвал стаята на жупана.

Военният се сви на мястото си.

- Знаеш ли какво те издаде?! Кога заподозрях, че ти си предателят? В нощта, след като се спасихме с Ратомир от подпалените складове. Всички бяха възбудени, но само ти съобрази да организираш войниците. Справи се отлично. Но те бяха сръбски, а не български войници. Как така се справи толкова добре? Това ме накара да се замисля. Все пак си чигат, свикнал си да командваш. Може би това бе обяснението. Но тогава си спомних нещо друго. След нападението на печенегите, докато си говорехме, ти каза колко е жалко, че в Ниш са били убити двама български агенти. Знаеше подробности, които не бяха известни дори на господаря ти Докс. Борис лично ми каза, че никой не знае за смъртта на шпионите ни. Ти си разбрал от брата на хана кои са, предал си ги, след което си получил уверения, че те са мъртви!