Николай Пенчев - Кръв по снега

Някой се вкопчи в крака на Климент, дръпна го от коня и писарят се оказа на земята. С очи, пълни със сняг, той размаха меча си, за да се защити, но нападателят му бе посечен от връхлитащия отзад конник. Забравяйки всякаква предпазливост, писарят се хвърли с вик към враговете.

Като на шега отби един отправен му удар и заби меча си дълбоко в корема на човека пред него. Печенегът хвана оръжието с две ръце и кривейки грозно лицето си, се опита да сграбчи писаря. Тесните му очи се бяха разширили от болка и злоба, по висящите му мустаци се стичаха капки кръв.

Климент пусна меча, завъртя се и ритна печенега в гърдите. Разбойникът разпери ръце, от гърдите му се разнесе сподавен стон, залитна напред и падна по очи в снега, който мигом почерня от кръвта му.

Писарят преобърна с крак мъртвия враг и издърпа меча си. Крещейки с пълно гърло, той се хвърли към друг от нападателите, но преди да го достигне, някой го превари и прониза с копие разбойника.

Климент завъртя меча си в кръг и се огледа наоколо, търсейки нов враг. Видя как Дукум разсича през гърдите хвърлилия се срещу него нападател, как войниците пронизват със стрели опитващите се да избягат. Най-накрая Севар посече предводителя на печенегите. Той се строполи на колене на земята, чигатът вдигна меча си и с един удар му отряза главата. Тялото на огромния главатар се срина в снега, а кожената му шапка полетя в черното небе, бавно описа красива дъга и падна на един от все още стърчащите прътове от шатрите.

С това битката приключи.

Дишайки тежко, Климент огледа малката поляна. Всички нападатели бяха мъртви. Потъналите им в кръв тела лежаха в безпорядък в снега. Счупени копия, захвърлени мечове и кинжали се търкаляха между срутените шатри, от които стърчаха колове и въжета.

Войниците обикаляха труповете и ги мушкаха с копията си, за да са сигурни, че всички са мъртви. Други надаваха победни викове, надигайки мехове с вино, трети тежко се подпираха на копията си или направо седяха в снега, доволни, че са оцелели. Въздухът бе напоен с миризма на пушек, мръсотия, желязо, кръв и смърт. Климент усети как главата му се люшка, краката му внезапно омекнаха и той се строполи в снега. Еуфорията, която го бе обзела, внезапно го напусна.

Писарят с благодарност усети студения сняг по лицето си, разтърка очи и се загледа в нощта. Всичко си беше както преди. Звездите грееха високо в небето, някъде избуха бухал. Погледът на Климент бавно се залута над околните хълмове. На един от тях, по-черна от нощта, се извисяваше нечия сянка. Конник с кожен шлем гледаше по посока на току-що завършилата битка, след което ядно удари седлото си и се стопи в нощта.

Писарят се опита да извика, сочейки към хълма, но от устата му излезе само протяжен стон.

- Ето го! - извика някой до него и миг по-късно нечии силни ръце го хванаха под мишниците. Писарят се изправи все още с натежала глава и отмалели крака; поддържан от двама войници, бавно тръгна към разрушения лагер. В центъра стоеше Дукум, изпръскан с кръв и заобиколен от войниците си. Лицето му се отпусна, като видя вървящия към него писар. По заповед на кавхана Климент бе настанен на кожен походен стол, някой пъхна в ръцете му чаша с вино, а след като я изпи - и още една. Едва след второто питие Климент се почувства по-добре и бавно заоглежда какво се случва наоколо.

Войниците бяха започнали да изнасят труповете извън лагера и да ги трупат на купчина, която по-късно щяха да запалят. Оръжията на печенегите бяха внимателно събрани и поделени между войниците.

- Наметни се с това, нощта е студена - Дукум хвърли върху раменете на писаря широкото си наметало, което, незнайно как, бе излязло напълно невредимо от битката.

- Там имаше някой - Климент посочи към един от хълмовете. - Конник.

Дукум се обърна и дълго се взира в тъмнината. Накрая просто сви рамене.

- Не виждам никого. Но ще пратя няколко войници да проверят. Оттук нататък ще приемам всичко казано от теб за чиста монета - Дукум се усмихна криво. - Спаси ни живота, писарю!

Думите му сгряха сърцето на Климент по-добре от изпитото вино.

Повече никой не заспа. Войниците прибраха каквото бе останало от шатрите и го натовариха на конете. Пострадалите бяха превързани, готвачът раздаде топла храна и горещ кумис.

Неколцина войници се метнаха на конете и след час се върнаха с телата на убитите съгледвачи. Изкопаха плитки гробове в студената земя и ги погребаха заедно с падналите в битката.