Николай Пенчев - Жълтата кутия

Вдовицата поклати глава, но не каза нищо.

– Спомня си и друго. Че нападението е станало в четвъртък! Едно от малкото неща, които Ава е запомнила. И което не е спряла да повтаря от как пристигна тук. Анищар значи Юпитер, но значи и четвъртък. Това е, което момичето е искала да ни съобщи. Че е била отвлечена в четвъртък. Майката на Косара ми каза, че дъщеря ѝ е учила детето на древните руни.

– Много развинтено въображение имаш, писарю! – гласът на вдовицата бе груб. – Наистина не виждам как ще докажеш тези измислици.

– Знаете ли какво ми помогна да разреша загадката? Рефренът на една песен, който ми се наби в главата. В него се пееше за изоставен любим в неделя, черна неделя или нещо от сорта. Както за Ава е станал черен четвъртъкът, в който е загубила за винаги родителите си. – писарят замълча за миг. – Сеп каза още, че Луп, главатарят на разбойниците, е бил посечен от Гостун, но шлемът му го предпазил. Точно както на главата, която носеше момичето. Нейното ухо бе отрязано наполовина, там, където обикновено свършват шлемовете. Лично я огледах преди да я погребат – Евдокия пребледня и надигна чашата си. – Има и още. Преди да се върна в Плиска, телохранителят на Борис Руф, разказа, че наскоро е имало бунт в готските племена и много от старите им водачи са били избити. Което обяснява появата на Ава и главата в жълтата кутия. Не знам как точно момичето се е сдобила с нея, но не бих се учудил ако лично се е погрижила да отмъсти на похитителя си, точно както се е справило с нападателите при кладенеца – писарят изгледа свилата се на креслото си вдовица. – Не стават ли съвпаденията прекалено много? Всъщност, скоро самият Руф ще дойде в столицата и с негова помощ ще можем да разпитаме Ава какво точно се е случило. Защото тя говори готски. Като хората, при които е живяла след като са я отвлекли.

Евдокия не отговори.

– Нека видим какво се получава тогава. Преди дванайсет години, Гостун е управител на Филипополис. Женен е щастливо, има малка дъщеря. Жената му си има помощничка и компаньонка. Тя ѝ се доверява изцяло, двете са като сестри. Но това не е достатъчно. Най-близката приятелка на Косара подготвя смъртта ѝ и разбива семейството на Гостун. С любовника си Курт ограбва ханската хазна. Сигурен съм, че идеята е била ваша, но това всъщност няма значение. Част от парите са дадени на ковача Блех, който я свързва с вилнеещия в околностите на града готски разбойник Луп и го наема да убие Косара и дъщеря ѝ. Сеп много добре си спомня, че по време на нападението разбойниците са атакували първо господарката му. Той предполагаше, че са искали златните ѝ накити, но бърка. Искали са смъртта ѝ! Затова им е било платено и затова са нападнали първо нея. Задачата е изпълнена. Косара е убита, дъщеря ѝ отвлечена, Гостун съсипан. Курт е оставен да се утешава с откраднатото злато, а вярната помощничка на убитата съпруга оплита в мрежите си опечаления боритаркан и заема мястото, което сама е освободила до него. Семейството скоро се премества в Плиска и всички следи с миналото са заличени.

– И какво става след това? – апатично попита Евдокия.

– След това вярната нова съпруга на Гостун застава до него и с пълни шепи черпи от положението си. До там, че решава да издигне мъжа си до най-високото място в държавата – престола! А тя да върви заедно в него. За малко да успее, но нещата се объркват в последния момент. В деня, в който трябва да се полети към върха, планът ѝ се проваля. И то от същото това момиченце, което е поръчала преди години да убият и над което по кой знае каква причина жестокият разбойник Луп се е смилил – писарят замълча. – Неведоми са пътищата Божии, нали? Кой знае как сте се почувствала, когато в мига, в който е трябвало да спечелите всичко, вратата на тройната зала се е отворила и през нея е влезнала Ава. Познали сте я веднага, не се съмнявам в това и за миг. Както сте познали и главата на Луп, изпаднала от жълтата кутия.

Климент стана и отпивайки от чашата си с вино, бавно тръгна из стаята.

– Както вече казах, вие сте умна, дръзка и решителна – продължи той. – Веднага сте разбрали, че щом вие разпознавате момичето, е само въпрос на време и баща ѝ да я познае. Ако не е бил толкова развълнуван от това, което предстои да се случи, съм сигурен, че Гостун е щял да разбере веднага, че това е дъщеря му. След което всичко е щяло да излезе на бял свят и с вас е било свършено. Не може да ви се отрече. Няколкото мига, докато главата пада от кутията и се търкаля към масата, са ви достатъчни, за да промените изцяло плановете си. Казвате на мъжа си, че с Чака сте любовници. Знаете, какво ще последва от това. Всички присъстващи бяха категорични, че Чака е бил блед и разтреперан. Поведение, което не прилича на един решил да се разкрие любовник. Оставяте двамата мъже да се разправят и бързате към вкъщи. В градината ви има различни билки, сама ми признахте, че добре се оправяте с тях. Гостун се връща бесен и за да го успокоите му давате чаша с "подправено" вино. Вие, а не Чака сте упоили мъжа си. Мария ви е чула да се карате, макар да твърдите, че сте била заключена в стаята си. С това ви е изнудвала. Затова сте ѝ плащали. Затова и по-късно сте я убили. Не обичате да имате свидетели, нали?