Николай Пенчев - Жълтата кутия

– И кой е той?

– Всъщност е много просто. Какво става след смъртта на Гостун и Чака? Особено след тази на Гостун? Два много примамливи и добре платени поста внезапно се оказват свободни! Очевидно е, че в размирни времена като тези, човекът който ще стане боритаркан на Плиска, трябва да е някой, на когото князът има пълно доверие. Някой, на който вече е поверил защитата на столицата си, някой, който винаги е заставал на негова страна. Някой като варнеха Самуил!

– Самуил? – ахна Евдокия. – Не може да бъде!

– Ако Гостун го няма – продължи Климент – е логично Самуил да го наследи на поста, което и стана. Заедно с всичките му привилегии. Да не забравяме и че варнехът не е обичал особено съпруга ви. Обвинявал го е, че не е подкрепил достатъчно Борис по време на похода му. Освен това е съмнително как не е разбирал какво се случва в града и как собственият му подчинен, чигатът Винех се представя за разбойника Батой и плете заговорите си. Възможно е да е имало два заговора – единият на съпруга ви и Винех, които искат да свалят Борис и другият на Самуил и Чака, които знаят какво се случва и само чакат да нанесат удара си. След станалото на вечерята, дадена от Гостун, заговорниците разбират, че им се открива идеалната възможност. Чака предизвиква мъжа ви на дуел, убива го и пътят към властта им е осигурен. Кой знае какво още са криели тези двамата. Но така, само с един удар се издигат неимоверно. Самуил вече не трябва да се занимава с лагери, походи и войници, а Чака заема мястото му. Всичко прилича на любовна свада, ако въобще се разбере за какво са се скарали двамата с Гостун. Затова Чака му е казал, че сте любовници! Затова го е предизвикал!

– Но как? Чака знаеше, че не може да победи мъжа ми в двубой! Много пъти се бяха дуелирали и съпругът ми го побеждаваше всеки път!

– Точно така! – съгласи се Климент. – Но има нещо, което забравяме! И то е, че преди двубоя, Гостун не е бил на себе си! Всички от присъствалите са категорични, че боритарканът се е оставил да бъде посечен. Защо? Защото Чака го е упоил по някакъв начин по време на вечерята. Не е рискувал нищо. Било е долно и подло, но е дало резултат.

– След което се е разкаял за постъпката си и се е обесил – довърши разсъжденията на писаря Евдокия. – Така трябва да е станало! Толкова е просто, когато го обяснявате...

– Да, така е. Простите неща винаги са най-трудни за намиране. Но не винаги са верните.

– Какво искате да кажете?

– Просто показах, в каква посока течаха мислите ми в началото. Постройката, която изложих, изглежда логична и твърде възможна. Но за жалост не обясняваше всичко. Като например факта, че Чака е бил убит, а не се е самоубил...

– Убит?! – малко остана Евдокия да изпусне чашата си. Но нали...

– Точно така! Убит! – прекъсна я писарят. – Чака е бил убит и мога да го докажа категорично! Както е била убита и Мария. Но най-важното, което тази хипотеза не обяснява, е каква е връзката с внезапно появилото се непознато момиче и отрязаната глава в жълтата кутия. И кой и защо се бе опитал след това да я убие!

Вдовицата махна с ръка.

– Но това е съвсем ясно! Ако наистина Чака е бил убит, значи го е направил Самуил, неговият съучастник. Така би се избавил от неудобен свидетел, а Чака не беше човек, който да искате да знае тайните ви. Варнехът е бил достатъчно силен да го обеси. Всъщност, ако Чака е бил пиян или упоен, всеки би могъл да го окачи на гредата! След което Симеон е убил Мария, понеже се е страхувал, че като бивша любовница на Чака знае нещо. И е преследвал Ава, тъй като е предполагал, че и тя може да е научила нещо по въпроса от прислужницата ми. Мисля, че е очевидно!

Климент сплете пръсти и се загледа в Евдокия.

– Винаги съм харесвал умните жени – каза накрая той. – Но вие сте прекалено умна! Което честно казано повече ме плаши, отколкото ми допада. Но не мога да не се възхитя от скоростта, с която нагласихте фактите, към удобната за вас версия. Наистина много впечатляващо! – писарят се поклони. – За жалост в желанието си да се защитите сама се издадохте. Няма от къде да знаете, че момичето се казва Ава, както го нарекохте. Това е известно само на мен и аз не съм го споделял с никого. И забравяте, че именно Самуил ме накара да търся Мария. Едва ли той е убил прислужницата.

– Може да се е преструвал. Или да е наел някой да го свърши вместо него. В Плиска не е трудно да се намерят наемни убийци.

– Така е – кимна писарят. – И съм сигурен, че много добре знаете това, защото сте се възползвали от услугите им.