Николай Пенчев - Жълтата кутия

– Крадци! Крадци!

Последвана от писаря, Евдокия се хвърли към прозореца. С изваден меч, Корсис бе застанал пред входната врата, а зад него, дишайки тежко, се бе подпрял старият Сеп.

– Какво става, Сеп? Нападат ли ни? – извика Евдокия, надвесвайки се над прозореца. Гласът на господарката бе развълнуван, гърдите под роклята ѝ се надигаха развълнувано.

– Обикновени джебчии – отговори Корсис вместо слугата. – Видяха, че вратата е отворена и се вмъкнаха в двора, търсейки какво да отмъкнат. Щом се показах веднага избягаха.

– И не взеха нищо? Някой не е влязъл в къщата?

– Уверявам ви, няма от какво да се притеснявате – Корсис се поклони и се усмихна. – Никой не влезе в къщата, всичко е наред.

– Видя ли крадеца? Как изглеждаше? – нервно попита Климент. Точно сега не му трябваха неприятности.

Помощникът му поклати глава.

– Беше с качулка – дребен и нисък. Избяга много бързо.

– Толкова се уплаших – вдовицата затвори прозореца, седна на стола си и отпи от виното. – След всичко, което стана, вече се страхувам и от най-малкото нещо. Първо мъжът ми и Чака, после Мария... – Евдокия сведе глава и в очите ѝ се събраха сълзи – Наистина се радвам, че ще напусна това място.

Климент стана, заключи вратата на стаята и пусна ключа в джоба си.

– Така ще бъдем в безопасност. И никой няма да ни прекъсва докато говорим. Помощникът ми ще се погрижи за останалото. Корсис е оправно момче.

Евдокия го погледна с благодарност.

– Толкова съм ви задължена! Наистина ли знаете кой е убил Чака и Мария?

Писарят кимна с глава.

– Наистина знам. Вие сте първата, на която ще съобщя до какво доведе разследването ми. Струва ми се, че го заслужавате, а и може да ми помогнете с някои от подробностите, които не са ми съвсем ясни.

– С всичко, което мога! – отговори вдовицата. – Колкото по-бързо свърши този кошмар, толкова по-добре!

– Отначало мислите ми се насочиха към Симеон – започна внимателно Климент. – Разбрах, че чигатът е имал сестра, която много обичал, но която се самоубила в рова на крепостта. Симеон не можеше да си прости смъртта ѝ, обвиняваше се, че не я е опазил както трябва. Жената сложила край на живота си заради Чака. Той я е прелъстил и изоставил, а тя не е могла да го понесе. Което даваше добър мотив на Симеон да го убие.

– Чака си беше такъв – криво се усмихна Евдокия. – За него жените бяха просто дивеч, който трябва да улови в мрежата си. След това търсеше следващата. За него жените... – вдовицата махна с ръка. – Всъщност няма значение. Симеон ли ги е убил?

– Не! – поклати глава писарят. – Опитал се е, но не е успял. Следил е Чака, дори няколко пъти го е нападал под прикритието на нощта, но не е нанесъл фаталния удар.

– Той ми каза за тези нападения – замислено поклати глава Евдокия. – Няколко пъти се бе измъкнал на косъм.

– Точно така – потвърди писарят. – Прекарах известно време със Симеон. Той не е хладнокръвен убиец. И все пак, ако бе решил да си отмъщава на Чака, щеше да го направи така както се е опитал. В някоя тъмна уличка, бърз удар с меча или изстреляна стрела. Нямало е да организира сложен план, в който да намесва и Гостун.

– Кой е тогава? – попита Евдокия и се наклони напред. Гърдите и се полюшнаха примамливо под финия зелен плат.

– От самото начало нещо не ми даваше мира – продължи писарят. – Познавах Гостун. Той не беше човек, който ще изкараш лесно от кожата му. Нито ще го накараш да извърши нещо необмислено. За да стане това, залогът трябваше да е много по-голям. И той е бил!

– Вече ви казах за това! – вдовицата се изчерви. – Аз станах причина той да предизвика Чака. Нямах и представа, че нещата ще се развият по този начин. Но и аз нося теглото си – Евдокия вдигна глава и погледна писаря в очите. – Нощем не мога да спя, непрекъснато премислям какво трябваше да кажа тогава, какво трябваше да направя. След като се разбра какво съм сторила, никой вече не иска да общува с мен. Дори най-добрите ми приятелки ме отбягват все едно съм прокажена!

– Наистина е по-добре да заминете – съгласи се писарят. – да отидете някъде, където никой не ви познава и да започнете всичко от начало – вдовицата кимна. – Но мисля, че пропускате нещо. Не вие, Чака е бил този, който е предизвикал скандала. Той е разкрил връзката ви. И се съмнявам, че го е направил просто защото е бил пиян. Целял е нещо друго!

– Но защо? – Евдокия се огледа неразбиращо. – Какво всъщност е станало?

– В Магнаурската школа съм изучавал логика. Там ни учеха на няколко неща. Първо, че за всяко нещо си има причина и второ, че всяка загадка си има обяснение. Стига да зададеш правилните въпроси. И така, нека го направим като римляните и се запитаме: "Quo bono?" или с други думи: "Кой има изгода?" от цялата тази работа.