Николай Пенчев - Жълтата кутия

– Аз? – вдовицата изглеждаше изненадана. – Не разбирам за какво говорите! Може би е по-добре да обмислите всичко отново.

– И да ви дам прекрасни възможност да избягате? – писарят поклати глава. – Не смятам така. Къде щяхте да отидете? В Солун? В Константинопол? Или някъде още по-далеч?

Стиснала юмруци, Евдокия скочи на крака. Страните ѝ горяха, очите ѝ хвърляха мълнии.

– Няма да стоя нито секунда повече и да слушам обидите ви! А когато князът се върне, ще се постарая да разбере как сте тормозили вдовицата на един от най-верните му служители!

– Служител, който заговорнечеше зад гърба му! – резкият глас на писаря отекна в празната стая. – Никъде няма да ходите! – той бръкна в джоба си, извади от там ключа, с който бе заключил вратата на стаята и го показа на вдовицата. – Не и докато аз не ви позволя! А що се отнася до княза, дълбоко се съмнявам, че имате намерение да го дочакате. Така че по-добре седнете и чуйте това, което имам да ви казвам.

Недоволна, Евдокия се върна на мястото си.

– И така, от къде да започна? – писарят надигна чашата. – Дали от там, че сте пресметлива, зла, ламтяща за богатство, почести и власт? Или от там, че сте умна, находчива и с бърза мисъл, винаги няколко хода преди тези, които искате да унищожите? Или от там, че за вас мъжете са само ключ към власт, богатство и охолен живот?

– Няма нужда да ме ласкаете – гласът на вдовицата стържеше като пирон по ламарина. – Казвайте, каквото имате да казвате и да приключваме с това.

– Точно така – съгласи се Климент. – да приключваме! И след като свърша с вас, повече няма да сеете злото, както го правите от години! Корените му ще бъдат изтръгнати веднъж за винаги и светът ще стане поне малко по-добър!

В отговор Евдокия само надигна чашата си в подигравателна наздравица.

– Нека се върнем към злополучната вечеря. На нея Гостун смята да вдигне бунт, с който да свали княза, намиращ се далеч от столицата и който е силно отслабил позициите си с приемането на християнството. Заедно с чигата Винех, са създали организация, включваща войници от гарнизона и наемници, заплатени с парите, събрани от обирите на така наречения разбойник Батой и собствените му спестявания, които е изтеглил. На вечерята присъстват всички влиятелни личности в Плиска. Гостун е щял да им обяви плана си, да обвини Борис в предателство и да ги призове да го подкрепят. Който откаже, ще бъде убит. След това епископ Йоан, който иска някой ревностен християнин като Гостун да заеме българския престол, за да може да го командва, ще го помаже и провъзгласи за владетел. И с Борис ще бъде свършено. Гостун се е подсигурил добре. Макар да не беше от най-умните. Едва ли сам е съставил толкова сложен план. Предполагам вие сте му помогнали. Както и сте го подтикнали към цялото това начинание... Боритарканът бе верен на Борис. Но за вас е било по-важно той да седне на трона, а вие да сте неговата княгиня. Така ли стана?

– Нали знаете всичко? – присмя му се вдовицата. – Сам си отговорете на въпроса!

– Както и да е – писарят махна с ръка. – Гостите пристигат, вечерята започва, войниците на Винех са обкръжили залата. Но за беда се случва нещо непредвидено. Появява се Симеон с отряда си. Но което е още по-лошо, появява се и непознато момиче, стискащо жълта кожена кутия, от която изпада отрязана глава. Което проваля вечерята и обърква предварително подготвените планове. След като виждате девойката, разбирате, че с вас е свършено, ако се разбере кое е то.

– И защо с мен да е свършено?

– Защото в нея сте разпознали отвлечената преди дванайсет години дъщеря на Гостун – Ава. А в отрязаната глава, човекът, виновен за престъплението, извършено до Филипополис – готът Луп, който лично сте наели да убие жената на боритаркана!

– Това не е вярно! – Евдокия се сви в стола си.

– Вярно е! Преди дванайсет години сте организирали нападението над Гостун и жена му пред стените на Филипополис. Искали сте боритаркана за себе си и сте премахнали тези, които ви пречат. За целта сте наели Луп. Платили сте му с част от парите, откраднати от хазната в града. Което сте направили заедно с тогавашния си любовник, а сега управител на Филипополис Курт!

– Това не е вярно! – повтори Евдокия и стисна облегалките. Кокалчетата на ръцете ѝ побеляха от напрежението. – Това са лъжи и измислици!

– Не мисля – поклати глава писарят. – Първо, това сочи логиката. Както вече казах – кой има изгода? След смъртта на първата жена на боритаркана Косара и изчезването на дъщерята на Гостун, вие сте тази, която се намъква в леглото му и по-късно заема мястото на жена му.