Николай Пенчев - Жълтата кутия

Евдокия само надигна полупълната си чаша.

– Продължавай! Толкова е забавно!

– Забавно? По-скоро ужасно! Упоен, Гостун отива на дуела. За Чака е детска игра да го посече. Така се отървавате от едната заплаха – съпругът, който може да разбере какво сте сторили в миналото. После идва ред на Чака. Не е ли странно, че след победата си, той се прибира в къщи? Човек би очаквал от него да отиде да се напие или да препусне към Борис, търсейки прошка. Но Чака не постъпва по този начин. Той си отива в къщи, където се обесва. Колко удобно, нали?

– Не мога да отговарям за действията на другите! – изсъска Евдокия. – Щом е решил да се беси, нека да се беси!

– Вие имате ли сърце?! Знаете ли какво е да обичате или да бъдете обичана? Не вярвам! Гостун и съпругата му са ви дали шанс в живота, помогнали са ви, а как сте им се отплатили? Избили сте ги до един! Отнели сте най-милото им – дъщеря им. След което сте се омъжили за жертвата си, без това ни най-малко да ви смущава. Живели сте с Гостун, чиято жена и дъщеря сте погубили! Споделяли сте леглото и богатството му, възползвали сте се от него, но в първия момент, в който той се е превърнал в заплаха, не сте се замислили и за секунда дали да пощадите живота му. След което със същата лекота, сте убили и любовника си!

– Значи, аз съм убила Чака така ли? Много ми е чудно, как съм успяла да се справя с мъж като него!

– О-о-о. Станало е лесно. Чака е бил объркан. Не е разбирал защо е трябвало да убие Гостун. Бил е и уплашен. Все пак е посякъл управника на Плиска. Може да е било в честен двубой, но това съвсем не е достатъчно. Затова се е прибрал вкъщи, където сте го чакала. Имал е среща с вас, очаквал е да получи отговори на много въпроси.

– Това не е вярно! – гласът на Евдокия бе твърд и решителен. – Цялата нощ след убийството бях в стаята си. И Сеп, и Мария могат да го потвърдят.

– Нима? Мария е мъртва. Още една причина да се отървете от нея. А слугата още от рано вечерта е бил пиян и е заспал малко след излизането на господаря си. Любовникът ви е чакал, надявайки се на отговори, но е намерил само смъртта си. Било е съвсем просто. Упоили сте и него. Видях чашите в стаята му. И двете бяха старателно измити. Няма как Чака да се е напил, да се е обесил, след което да е измил чашите. Направили сте го, за да прикриете следите от опиата. След което сте го обесили в собствената му къща. Вероятно той сам ви е помогнал, без да разбира какво става. Качили сте го на стола, сложили сте му примката от колана и сте го бутнали да се люлее на гредата. Лесно, просто и ефикасно! След което сте се върнала обратно и сте легнала доволна да спите. Вечерта е била успешна – убили сте и мъжа си, и любовника си. Оставала е само Ава.

– И как ще докажете всички тези налудничави приказки? Упоила този, упоила онзи – Евдокия се засмя подигравателно. – Нямате нито едно доказателство! Всичко си остава само думи и предположения!

– Ще стигнем и до доказателствата. Нека караме по ред. След като Гостун и Чака са отстранени, остава само момичето. За да знаете какво прави, пращате собствената си прислужница да ѝ помага. За беда Мария знае повече от колкото очаквате и започва да ви изнудва. Затова се налага да ликвидирате и нея. Отначало ѝ давате пари, колкото да приспите подозрението ѝ, след което я убивате. Издебвате подходящия момент, удряте момичето по главата и го бутате в кладенеца. Бързо, лесно и ефикасно. Мария изчезва и ви остава само Ава.

– И как съм се справила с нея?

– Не сте! Не че не сте опитали. Наели сте няколко души да я нападнат, но тя се е изплъзвала. Накрая използвате Аспар и хората му, пращате карта със знаци на момичето, на която има символа Анищар и сте сигурна, че тя ще дойде. Както и става. Това, което не сте предвидили, е, че Ава е живяло дълго при готите и като останалите им жени е научено да се бие наравно с мъжете. А и помощникът ми се намесва, макар и със закъснение. Всъщност той ви е видял – фигура с качулка, скрита в храстите. Аспар също каза, че поръчителят бил нисък човек с красиви ботуши – от еленска кожа с червени мъниста. Може би са онези в ъгъла – писарят посочи с ръка. – От еленова кожа, с червени мъниста. Това е нещо, което лесно ще се докаже.

– И това е всичко, което имате? – главата на вдовицата се люшна встрани.

– Никак не е малко, нали? Първо са думите на Сеп и Мария. След това е станалото във Филипополис. Когато като се появи Руф, това ще бъде лесно доказано. Признанието, че сте била любовница на Чака. Ботушите, които са видели помощникът ми и Аспар. Но има и още. На мястото, където е била нападната Ава намерих парче от колан. Това ме подсети за нещо друго – Чака е бил обесен на колан. Но този, на който е увиснал, не е бил негов, а на някой друг. Закопчавани са на различна дупка, които съвпадат идеално с тези на коланите на съпруга ви. Няма съмнение – Чака е бил обесен на един от коланите на Гостун. Как е станала това, след като боритарканът вече е бил мъртъв? Не е имало друг освен вас, който да го занесе в къщата му! Това, ще бъде достатъчно за Борис. Напоследък той праща на дръвника за много по-малко! Още повече като разбере, че сте разпродали имуществото си и възнамерявате да бягате. О, да! Продали сте всичко, което притежавате. И искате да ви повярвам, че смятате да се върнете? В Константинопол ще ви приемат с отворени обятия – млада, красива, богата и съпруга на висш български чиновник. Кой знае колко от тайните ни знаете и сте готова да ги дадете на византийците. За щастие, това няма да се случи!