Николай Пенчев - Жълтата кутия

– Аз съм Подскачащият Петър – представи се мъжът – Дебелият на чело на колоната е Козма Дребосъка. Име, достойно за телосложението му. Може с еднаква лекота да изиграе царя на персите, добрия дядо Боже или дори мъдреца Аристотел, стига да може да се държи на краката си. Неговият Ахил, макар и малко тромав и пълен, е най-добрият, който можете да видите – мъжът подскочи, сякаш не може да стои на едно място – Тази до него е Къдравата Майка. Всъщност е жена му и една от причините нашият Дребосък да се налива непрекъснато. Свадлива е като оса, но има най-чудния глас, който сте чувал! Може да ходи по въже от конски косми, опънато на петнайсет метра над земята! Зад тях...

– За какво сме ви нужни? – прекъсна го писарят – Разбойниците не се интересуват от такива като вас. На тях им дай търговци и окъснели пътници.

– Така беше до скоро. – Подскачащият въздъхна и посочи трупата си. – Движехме се свободни като птички и никой не ни закачаше. Но времената се промениха. Някои колеги вече си изпатиха! Появил се е нов разбойник – Батой, който граби наред. А и от нас има какво да се вземе. Може да изглеждаме окъсани и смешни, но в сандъците ни има доста скъпи вещи. Дрехи, шапки, шлемове, ризници и брони, които използваме в представленията. Носим кожени кукли и скъпи картини, предмети с чудесна украса, а не трябва да забравяме и парите, които спечелихме през последния месец – Петър тропна с крак – Искахме да наемем охрана от града, но излиза много скъпо. Откакто се появи Батой, войниците вдигнаха таксите. Някои се събират на групи – мулетари, търговци и пътници, но дори и тогава разбойниците не се страхуват от тях. Пък и как можем да им се противопоставим? Носим мечове и тояги, но те няма да ни помогнат много. Негодниците се крият между дърветата от където избиват жертвите си със стрели. Нека пътуваме заедно, господарю – примоли се отново мъжът – С вас ще се чувстваме по-сигурни.

Климент се замисли. От една страна искаше да стигне колкото е възможно по-бързо до Плиска, но от друга не можеше и да остави Петър и хората му на произвола на съдбата. Усетил колебанието му актьорът се обърна към останалите и започна да пляска с ръце.

– Хей, чуйте! – провикна се той– Нека покажем на тези важни пътници, колко приятна е компанията ни.

Колоната внезапно се преобрази. Някой запя, друг се включи да му приглася. Две момчета пъргаво изпълзяха от едната от каруците и започнаха да жонглират с няколко шарени топки. Нисък направи няколко превъртания във въздуха, повиквайки при всеки скок. Дори дебелакът се изправи в стремената, извади меча си, размаха го и се провикна:

– О, музо! Възпей онзи гибелен гняв на Ахила сина Пелеев... – Така и не се разбра нищо повече за гнева на Ахила, защото актьорът се разхълца, отпусна се тежко върху гърба на нещастното си магаре и отново надигна кожения мех.

Жената се плъзна от седлото и заедно с висок слаб младеж притича пред писаря и малкия му отряд.

– Внимавайте и слушайте! – провикна се тя – Сега ще ви разкажем защо Адам и Ева бяха прогонени от Рая. Кратка притча за грехопадението, познанието и първата любов – гласът на Къдравата Майка звънеше ясно като планински кристал.

– Ако има зрители с по-слаби сърца, ако има бременни или болни, нека знаят, че им предстои да видят страхотии и мистерии, чудовища и демони, които ще разтърсят душите им. Така че – бъдете внимателни! – провикна се и партньорът ѝ.

Зад тях се разнесе зловещо думкане. Единият от коларите бе извадил кожен барабан. Другият се появи понесъл огромен дявол, направен от животински кожи, закрепени върху дървено скеле. С черно тяло, грамадна биволска глава и извити червени рога, той наистина може да стресне някой по-плашлив.

– Добре, добре, разбрах кои сте и какво предлагате – писарят разбута тримата зяпнали войници от ескорта си и застана пред актьорите – Макар много да искам да видя представлението ви, което сигурен съм, е достойно дори за очите на княза, сега нямам време за това. След няколко часа слънцето ще залезе, а не ми се иска да яздя в полето по тъмно. Особено с такива спътници – писарят посочи коженото чудовище – Ако още искате да се присъедините към нас, по-добре да тръгваме.

С бурни викове и подскоци, артистите ознаменуваха поканата и започнаха да се приготвят за пътя.

– Побързайте! – подкани ги писарят, нетърпелив да продължи. Трябваше да стигне колкото може по-бързо в Плиска, а и не беше съвсем спокоен. Предстоеше им да минат през хълмове и горички – идеално място за засади и капани. Наистина бе добре да яздят заедно. По-голямата им група може би щеше да разколебае разбойниците. А и компанията наистина можеше да се окаже приятна.