Николай Пенчев - Жълтата кутия

– Има и още – обади се Еспор – Около Плиска се е появил особено нагъл бандит. Нарича се Батой и използва отсъствието на господаря, за да напада и граби пътниците. Варнехът Самуил, който сега командва града, няколко пъти се е опитвал да го залови, но разбойникът се е измъквал от преследвачите и залаганите му капани. И което е по-лошо, Батой е започнал да напада и в Плиска!

– Преди няколко дни са обрали златаря Батур – продължи Борис, сякаш двамата с Еспор си предават щафета и писарят внезапно осъзна, колко близък е станал комитът на княза. – Никой не знае как са проникнали в мазетата му. Вратите са били заключени, резетата спуснати от вътрешната страна. Разбили са сандъците и са отмъкнали всичкото му злато. Част от което беше мое! – Борис не прикри раздразнението си. – И което ми е нужно за този поход!

– Ами това? – писарят посочи към отрупаната с пергаменти и свитъци маса.

– Ще намеря кой да те замести. Дай списъците на Еспор, той ще се справи.

Климент кимна. Значи затова комитът присъстваше на срещата. Сега Еспор щеше да знае още от тайните на княза.

Но нещо не беше както трябва.

На комита му бе необходимо време докато навлезе в работата и започне да се справя с цифрите. Защо Борис доброволно се съгласяваше да научава със закъснение докладите на шпионите си?

Нещо липсваше в цялата картина. Нещо, което да обясни избухванията на Борис и внезапния му страх. Както и прибързаното поемане на работата му от комита.

– Не е само това, нали? – писарят се взря в зачервените очи на княза – Случило се е и още нещо!

– Така е! – Борис се наведе напред, а очите му хвърляха искри. – Някой е убил отец Агоп. Простреляли са го със стрела в сърцето. Станало е след вечерята на Гостун. Причакали са го в една тъмна уличка и са му видели сметката като на куче! – Борис отново удари с юмрук по масата и пергаментите се разлетяха на всички страни. – Някой все пак оспорва властта ми! Някой смее да убие свещеник, след като знае, какво означава това. Някой като Иратаис, който ми се надсмива тайно, вървейки против волята ми! Някой, който се възползва от отсъствието ми, за да плете черните си интриги, готов да ги метне като мрежа върху мен. Няма да позволя подобно нещо! Няма! – Князът се задъха от гняв. – Искам да се върнеш в Плиска и да разбереш кой е този, който още носи Тангра в сърцето си и не иска да приеме Христос. Кой е тайният ми враг! Кой е убил Агоп! Искам да го намериш и да го заловиш! След което да го накарам да съжалява, че се е родил!

Зад Борис дякон Аркадий се огледа притеснено.

– Може ли да се присъединим към вас, господарю? Ще сме по-защитени ако яздим заедно. Вие ще ни пазите, а ние ще ви забавляваме. Всички ще бъдат доволни. Това е предложение, което не можете да откажете! – високият мъж се усмихна, свали шапката си с пришити към нея разноцветни ленти, които се развяха на вятъра и се поклони театрално. – Позволете да ви представя "Неуморните" – почтени актьори, готови винаги да ви разсмеят или разплачат – мъжът се поклони още по-ниско.

Климент огледа шарената колона, спряла на пътя към Плиска и не можа да сдържи смеха си. Никога не бе срещал такава живописна сбирщина от животни и хора.

Отпред, възседнал слабо сиво магаре, което се огъваше под тежестта му, заметнат с избеляла пурпурна мантия, величествено се поклащаше един от най-дебелите хора, които писарят бе виждал. На главата му се кипреше бутафорна кожена корона с олюпена златна боя, на кръста му се поклащаше извит меч, краката му бяха обути с прости кожени цървули. Мъжът час по час надигаше мръсен кожен мях и размахваше ръце като вятърна мелница, но въпреки това излъчваше увереност и самочувствие като истински цар., Зад него, приглаждайки краищата на смачканата си оранжева рокля, се кипреше дребна жена с руса къдрава коса. Стиснала устни, тя гледаше ту пиещия дебелак, ту групичката на писаря.

Следваха няколко души, всеки от които сякаш бе облечен с част от дрехите на останалите. Остронос дългуч, гордо се пъчеше с късата си кожена ризница, която едва покриваше корема му. До него чернокос дребосък с мъка се оправяше с дългите ръкави на палтото си, което бе два пъти по голямо от него. Компания им правеха още няколко мъже, пременени с червени, зелени или сини гащи, бели ризи и елеци, по които имаше толкова много разноцветни кръпки, че не се виждаше истинската им материя. Всички носеха шапки с пера и други цветни финтифлюшки, които се люшкаха на сутрешния вятър. Актьорите бяха възседнали хърбави коне и мулета, които всеки момент можеше да се строполят на земята. Групата завършваха две волски каруци, натоварени със сандъци, кутии и части от походна кухня. Три проскубани кучета подскачаха около колите, лаейки затворените в дървени клетки кокошки, които крякаха уплашено.