Николай Пенчев - Студена кръв

- Но планът ти се е объркал, нали? - Климент се опитваше да печели време по всякакъв начин. Може би щеше да се доближи достатъчно до Йосиф, за да се хвърли върху него или да измисли друг начин да спаси Ирина.

- За жалост - монахът облиза устни - Борис беше възстановил манастира. Наоколо имаше много хора. Бях обикалял по манастири преди това. Знаех, че монасите се отнасят добронамерено към слабоумните. Открай време е така. Ако си луд, всеки те съжалява и помага. Престорих се на слабоумен, лесно влязох под кожата на Пацик. Разказах му някаква измислена история как майка ми и баща ми са убити при преследванията, а аз съм бил ударен по главата. Клетият глупак! Прие ме без никакви подозрения!

- И ти си го измамил. Превърнал си манастира му в ад, а накрая уби и него. Добре се отплащаш на благодетелите си!

Йосиф сви рамена.

- Грешката си е негова. Герасим също си намери работа. Може да беше тъп, но се оправяше с животните. Можеше и да кове. Колко ядове ми създаде само! Не искаше да убива кучета и коне! Представяш ли си? - монахът беше истински изненадан. - Лесно намерих тайната врата и подземието. С капака на саркофага доста се измъчих. Знаеш ли, че има специален механизъм, който го задвижва? По лицето ти виждам, че не. Но си прав. Съкровището е вътре. Злато! Сребро! Камъни! Огърлици, пръстени, гривни, нагръдници, сбруи... Казвам ти, красота! Истинска красота! - Очите на Йосиф заблестяха. - Когато не можех да заспя, влизах в криптата, отварях капака и стоях с часове и ги гледах. Галех ги и им говорех. Броях и си представях какво мога да направя с толкова много пари. Просто трябваше да намеря начин да ги изнеса от проклетия манастир! И тогава братът на княза разбра за съкровището. Приятелят му Курт му разказа историята. - По лицето на убиеца се изписа злобна гримаса. - Сигурно им се е видяло смешно! Смешно! Как братът на княза е затворен точно в манастира, в който бунтовниците са скрили златото си! Докс не беше глупав. Веднага е преценил какво може да му донесе откритието, ако сервира на брат си съкровището на заговорниците. Започна да се рови в стари хроники и чертежи. Беше въпрос на време да открие, че преди старата кула е имала подземие. Затова се наложи да го убия. Вече бях откраднал отровата от лечебницата на Еремия. Останалото беше съвсем лесно. След като Докс заспа, мушнах отровата под вратата. Изчаках го да умре, сложих си парцал на устата, да не вдишвам от отровните изпарения, и влязох. Ти си прав, кръвта му не искаше да тече! Но за сметка на това спретнах добро представление. Когато го намериха на другия ден, всички заговориха за кръвопиеца, който минава през заключени врати.

- Отвратително! - не можа да скрие погнусата си Климент.

- Не само си убивал тези, които са ти оказали помощ и са ти дали подслон, но и си осквернявал телата им!

- Много важно! Нали вече бяха мъртви! За тях нямаше никакво значение! Но случката с Докс ми беше за урок! След това никога не убивах жертвите си, преди да им пусна достатъчно кръв. Нямаш представа колко кръв има в човешкото тяло! Беше ми любопитно да разбера. Макар понякога да се увличах повече, отколкото трябва.

- Ти наистина си чудовище - задавено каза Климент и отчаяно погледна към жена си.

- Твоето мнение не ме интересува! Но да не губим повече излишно време в приказки. Всичко друго стана така, както го описа. Направих така, че Севар да падне от покрива на кулата. После опитах и с теб, но ти извади късмет. Подслушах разговора ви в библиотеката. Агапий започваше да си припомня неща, които можеха да провалят прекрасния ми план.

- И го уби? Изкорми го като риба?!

- И бездруго беше дошло време да убия още някой - вдигна рамена Йосиф. - Агапий сам ми се напъха в ръцете. Хем му запуших устата, хем накарах онези малоумници да умрат от страх! Как само се щураха, а? - Убиецът се дръпна назад. - Хайде, Клименте! Човек като теб би трябвало да оцени красотата в замисъла ми, ако не те спираха скрупулите ти. Има избрани като нас с теб и други, които не са от значение. Нима мислиш, че Агапий или Филимон са толкова важни? Какво правеха? Преписваха и въртяха сметки! Всеки би могъл да го прави! С тях или без тях, светът щеше да си е все същото място! Но хора като теб и мен, хора, надарени с ум, са солта на земята! Представи си само какво бих могъл да направя с тези пари! Какво значат тук няколко живота?!

- Живял си в манастир, опитвал си да общуваш с Бога, но нищо не си разбрал ! - отговори Климент и отчаяно се огледа.

- Всеки човек, всяко живо същество е важно! Във всяко от тях е вложен Божият промисъл и само Той знае кой защо е пратен на тази грешна земя!