Николай Пенчев - Студена кръв

Препускаше, сякаш всички демони, доскоро скрити в подземията на „Свети Архангел Михаил“, сега бяха по петите му, но добре знаеше, че демоните не са зад, а пред него, че трябва да направи всичко възможно да ги настигне, да ги спре, да ги окове във вериги, да ги убие.

Сълзи се стичаха и замръзваха по лицето му заради собствената му глупост, заради собствената му несъобразителност, която сега можеше да му коства много.

Въпреки умората мислите му бяха кристално ясни. Това, което беше усещал, че пропуска, това което чувстваше, че му се изплъзва, сега се беше изправило пред него тъмно и заплашително, присмиващо му се, че не го е открил навреме.

Беше се заблудил ужасно!

Скръбта по Корсис бе замъглила разсъдъка му, бе му изиграла зла шега. Беше пропуснал някои очевидни неща. Първо - Герасим не бе можел да стреля по камбанарията. Изстрелът без съмнение бе дошъл от централната сграда, а конярят нощуваше в обора, който беше от другата стана на църквата и нямаше видимост към старата кула. Герасим не беше излизал на двора, защото Климент много добре помнеше как, застанал на върха на кулата, бе огледал всичко под себе си, осветено от ярката луна. Ако монахът беше в двора, дори скрит в някоя сянка, той щеше да го забележи. Щеше със сигурност да види движението му при пускането на стрелата. Не! Тя бе дошла от друго място, изстреляна от друг човек. Герасим не би могъл да стреля от оборите, но нищо не пречеше на Йосиф да направи това от килията си, чийто прозорец гледаше към вътрешността на двора.

Имаше и още.

Още по-очевидно.

Когато видя убиеца във виелицата, нарамил тялото на преписвача, и го обърка с Беримир, Климент излизаше от конюшнята след разговор с Герасим. Нямаше начин той да е човекът, понесъл трупа на Агапий.

Климент ядно шибна коня и заби шпори в корема му. Как можеше да е такъв глупак!? Пълен глупак!

Как можеше да допусне, че грубият Герасим може да измисли сам толкова сложен план? Самият коняр със сигурност беше участвал в убийствата, но беше помагачът. Този, който прислужва на господаря си, този, който помага на чудовището, докато то разкъсва жертвите си.

Ако Герасим знаеше къде е съкровището, той щеше да награби колкото може и да избяга. Нямаше да крои планове, нямаше да плете интриги. Той никога не би могъл да открие механизма за отварянето на тайната врата. Нещастният коняр нямаше представа, че златото е в саркофага на Вирна. Иначе отдавна щеше да е изчезнал заедно с част от него.

Беше преценил грешно!

Герасим беше избухлив и сприхав, а този, който беше замислил кървавия план, имаше хладен, последователен ум, безчувствено сърце, във вените му течеше кръв, по-студена и от най-студения лед. Безжалостно и жестоко той хладнокръвно бе планирал и избивал хора и животни. Беше ги клал, тровил, рязал на части, бол очите им, изтръгвал вътрешностите им, проливал кръвта им.

Климент пришпори отново изморения си кон.

Беше забравил какво му каза отшелникът Авакум. За младежа, намерил след избиването на отряда на Избул, когото спасил и който за благодарност му задигнал ножа. Йосиф беше неблагодарният младеж! Оттам знаеше за съкровището. Маската на малоумен пък му даваше възможност да ходи навсякъде, без да буди подозрения.

Писарят ядно изруга, като си спомни как беше споделял подозренията си с монаха, как му бе разкрил най-големите си страхове и притеснения.

Вече разбираше как точно е станало. След като е бил излекуван от Авакум, Йосиф се е върнал обратно в развалините. Търсил е съкровището, но не е намерил нищо. Решил е, че преследвачите все пак са открили златото и се е отказал. След това вероятно е скитал от град на град, докато накрая е стигнал до Плиска. Там се е включил в строежа на Голямата базилика. Научил е, че съкровището все пак не е било открито. Случило се е и още нещо. На строежа е попаднал на Герасим. Двамата са се сближили и конярят е разказал на новия си приятел за миналото си. Разказал за убийствата на християните и децата, за обесените свещеници, за Тагрий и жена му, за подземието, където е била погребана Вирна. Йосиф си е спомнил, че когато е претърсвал кулата, подземие не е имало.

Вече е знаел къде да търси. За негов лош късмет през времето, което е изгубил, князът е възстановил манастира. Вече не е можел да се върне и просто да прибере парите. Затова се е престорил на малоумен, на човек, който има видения и се е вмъкнал в манастира, както лисица се вмъква в кокошарник. Довел е със себе си Герасим, който да му помага. Вероятно му е казал, че двамата могат да забогатеят. Споменал му е за съкровището, но не му е казал нищо конкретно.