Николай Пенчев - Студена кръв

Климент възпря останалите и кимна на Невестулката. Помощникът му застана в средата на стаята и бавно я огледа, след което започна да я претърсва. Под сламеника намери дълъг тънък нож, с какъвто готвачите режат месо. По острието ясно се виждаха засъхнали петна кръв. Едната от тоягите се оказа лък със свалена тетива, на дъното на сандъка имаше наръч стрели, някои от които с притъпени върхове. Зад една от яслите в конюшнята намериха дървена дъска с два стоманени пирона.

Отровата беше скрита най-добре. Единият крак на масата се оказа кух, а в него имаше малко бурканче. То беше пълно до половината с парчета изсъхнала кора. Еремия се доближи, помириса я и поклати глава.

- Кора от малка ябълка! Няма никакво съмнение - констатира той. - Това доказва всичко. Той е убиецът!

Герасим се опита отново да се изскубне, очите му се въртяха като на луд.

- Не е така! Не е така! Тези неща не са мои! Не знам как са попаднали в килията ми! - викаше той. - Не съм убивал човек през живота си! Всичко това не е вярно!

Климент застана пред дърпащия се коняр и го погледна в очите.

- Ти си убиец, Герасим! Убил си трима от събратята си! Убил си брата на княза и чигата, изпратен да разследва смъртта му! Убил си животни, за който е трябвало да се грижиш! Уби Корсис! Избил си ги само за да забогатееш. Да се докопаш да злато, което не ти принадлежи! Убивал си, осквернявал си труповете и си всявал ужас, без нищо в теб да трепне! Ти си безчувствен и не те интересува нищо друго освен парите! Ти не си човек! Ти си чудовище! В гърдите ти вместо душа има голяма празнина, пълна с мрак! Демон с камък вместо сърце! Дявол, в чиито вени тече студена кръв! Мислех, че в този манастир няма зла сила, но съм грешал! Има! Ти!

- Не съм аз! Не съм аз! - Герасим падна на колене и се опита да прегърне колената на писаря, въпреки че ръцете му бяха вързани зад гърба.

- Ти си! - Климент вдигна лицето му и се вгледа в него.

- Надявам се, че следващия път, когато те видя, ще бъде при палачите на Борис! Причини много мъки, но още повече те чакат!

- А душата ти ще бъде разкъсана в пъкъла! - извика някой от монасите.

- Не! Не! Не разбирате... Не съм аз! - не спираше да вика конярят.

- Отведете го! - нареди Климент. - Затворете го в килията, в която беше заключен Беримир. Запалете мангал, давайте му вода и храна, но не го развързвайте! И не пропускайте да поставите някой да го пази пред вратата! - Герасим се опита да каже нещо, но писарят махна с ръка. - Махнете го очите ми! Не искам повече да го гледам!

- И какво ще правим сега? - попита Захарий, след като конярят беше изведен. - Какво ще правим?

- Невестулката ще отиде до града. Ще извика боритаркана Борил и хората му. Те са тези, които трябва да изнесат и пазят съкровището. Както и да се погрижат за Герасим. Той е духовник. Ще трябва да го закараме в Плиска, където да го съди църквата. След това предполагам ще назначат нов игумен, избягалите ще се приберат обратно, щом разберат, че нищо не ги заплашва, и манастирът ще се завърне към старата си дейност.

- Ами ние? - почти проплака Игнатий. - Какво ще стане с нас?

Климент сви рамена.

- Вие ще решите! Свободни сте да останете или да си тръгнете. Всеки трябва да погледне в душата си, да се вслуша в сърцето си и да избере как да постъпи. Аз не мога да ви съдя - каза той, след което следван от Невестулката напусна килията на убиеца.

Имаше още много работа.

Службите в манастира трябваше да се подновят, макар и с малкото останали монаси, убитите им събратя трябваше да бъдат опети и погребани, някой трябваше да се грижи за животните, трябваше да се приготви храна. Невестулката и магерникът Беримир се заеха с последната задача, слабоумният Йосиф, който гледаше писаря с широко отворени очи, изпъкващи върху бледото му лице, тръгна с тях да им помага.

Климент провери къде е настанен затворникът. Герасим беше затворен в една от килиите в подземието на централната сграда. Монахът седеше в единия от ъглите със сведена глава, загледан в пода пред себе си. Под прозореца гореше разпален мангал, както беше поръчал Климент, Захарий, с дебела сопа в ръка, патрулираше пред вратата.

Доволен, че всичко е наред, Климент се прибра в килията си и започна да пише отчет до Борис. Беше сигурен, че князът ще иска да научи новините, колкото се може по-бързо.

Написа кратка бележка, в която сбито обясняваше какво е открил, кой е виновникът и какво смята да предприеме. След това се зае с подробния отчет.

Малко по-късно, облечен за път, при него дойде Невестулката. Зад гърба му плахо надничаше Йосиф.