Николай Пенчев - Студена кръв

Герасим не отговори.

- Решил си да всееш страх, който да накара монасите и останалите да напуснат манастира. Не е изглеждало трудно. Няколко убити животни, умело пръснати слухове, повечко кръв. Вероятно в началото не си имал намерение да посягаш на хора, но тогава Докс неочаквано се е променил. Започнал е да се интересува от историята на манастира, да разглежда стари хроники и ръкописи, да търси карти. Това е станало след посещението на стария му приятел Курт. При визитата си боилът му е разказал за съкровището и Докс се е заел да го търси. Единствено ти си разбрал за това. Ужасил си се какво би станало, ако го открие. Представи си само - братът на княза, макар и в немилост, намира изчезналото злато на бунтовниците! Борис е щял да го приеме обратно с отворени обятия. Какъв шанс си имал срещу Докс? Затова си решил да го убиеш!

- И съм минал през заключената врата, което толкова го е уплашило, че е умрял от страх. След което съм му изпил кръвта - присмя му се Герасим. - Няма ли да престанеш с измислиците?!

- Дълго се чудех как са убити Докс, Филимон и Пацик. Техните убийства се различаваха от останалите. Първо, лицата им бяха застинали от ужас. Второ, кръвта на Докс беше изпита, но тази на Пацик - не. Въпреки че върху врата му имаше следи от ухапване. Филимон пък нямаше дори следи по врата. Защо? На какво се дължаха тези разлики? И как всъщност бяха намерили края си тримата? Какво бяха видели толкова ужасно, че да ги уплаши до смърт?

- Демон! - извика Герасим. - Вампир! Гилу!

Климент поклати глава.

- Само си искал да изглежда така. Но е станало друго. Отговорът ми дойде съвсем случайно, докато гледах как Невестулката вади хляба от пещта с една от дългите лопати в магерницата.- Климент замълча и стисна юмруци. - Преди да тръгна насам, четох книга за билките. В нея пишеше, че, вдишан, пушекът от кората на един вид ябълка е отровен. Наричат я „малка отровна ябълка“. Интересното е, че след като вдиша отровата, лицето на човек се изкривява и парализира в ужасна гримаса!

Монасите зашумяха, но Климент вдигна ръка, за да ги накара да замълчат.

- Отровата си откраднал от аптеката на Еремия. Там има стъкленица с кора от малка ябълка, сам я видях. Той ми каза за това! Нарича я манчинелово дърво, но това е другото й име. Ти си взел от нея. След това си посипвал, колкото е необходимо, върху парче желязо, запалвал си я и си я мушкал под вратите на жертвите си! Промъквал си се нощем, когато всички спят, като истински демон, какъвто си. Докс е спял, когато си мушнал отровата под вратата му. Димът го е отровил, а лицето му е застинало в гърч все едно вижда нещо ужасно. Влязъл си в килията му, носейки със себе си кофа и летва с два пирона. Видях и двете в старата барака, където си точил кръвта на жертвите си. Забил си пироните във врата на Докс, за да оставят следи като от зъби на чудовище. Затова те бяха толкова дълбоки и разкъсани по краищата. Затруднил си се с източването на кръвта. Не си съобразил, че след като сърцето му е спряло, няма какво да я накара да тече по вените. Но сцената вече е била грижливо режисирана, едва ли някой е забелязал, че от кръвта на жертвата не е пито наистина. Заключил си вратата отвътре, за да е пълна мистерията, откачил си я от пантите, излязъл си и си ги закачил отново. Преди това внимателно си изчистил камъните пред вратата, където е горяла отровата, за да няма по тях черни петна. При Филимон не си имал такава възможност. Трябвало е да действаш бързо. Затова на входа зад вратата имаше тъмно петно. Забелязах го, като влизах, но не можах да се сетя от какво е. Знаел си, че икономът подремва по това време. Пъхнал си отровата под вратата, Филимон е умрял, но не си влизал вътре. Затова на пода имаше петно, а на врата на жертвата ти нямаше следи от зъби. Направил си го, защото видя, че търся иконома и си се уплашил, че той може да ми каже нещо, което да ми подскаже какво е търсил Докс. Все пак той и Филимон са били стари познати, често са си говорили. Кой знае какво може да му е казал братът на княза. Не си искал да рискуваш. Пък и още една жертва, загинала по мистериозен начин, само би помогнала на плановете ти. Пацик също си убил лесно. Направи го, защото игуменът категорично заяви, че няма да напусне манастира, докато е жив. Бил си толкова близо до целта си, а той ти е пречел. Целият ти план е щял да се сгромоляса, защото той прояви мъжество! Едва ли си се замислил, преди да го убиеш, бил си стигнал вече твърде далеч. - Климент спря за миг да си поеме дъх. - Видял си брат Еремия, че отива при игумена и си го проследил. Подслушал си на вратата и си чул, че Пацик не е добре, а лечителят му дава да пие настойка от мак, която ще го накара да заспи дълбоко. Там допусна грешка. Пацик никога не заключваше вратата на килията си. Сам ми го каза. Но ти си искал всичко да изглежда колкото се може по-зловещо. Демон, който убива зад заключени врати. Пъхнал си отново отровата под вратата. Намерих в долния й край пресни следи и помислих, че са от плъх или мишка, но сбърках. Били са от теб! Бързал си и не си искал да рискуваш с кръвта. Белязал си врата на Пацик и си излязъл. Заключил си вратата отвън. Направил си си съвсем правилно сметката. В цялата суматоха и ужас, който си създал, едва ли някой ще обърне внимание на празната ключалка. Монасите ще разбият вратата, заключена отвътре и ще се дивят над новата мистерия. Аз обаче вдигнах строшените греди и огледах ключалката. Исках да видя дали някой не се опитвал да я насили. Няма да те лъжа. Дотолкова бях заслепен от мисълта за минаващия през стените демон, че не забелязах липсата на ключа. Сетих се, че го нямаше, чак преди малко. Чиста работа! Така си убил Докс, Филимон и Пацик!