Николай Пенчев - Студена кръв

- Това са глупости! - извика Герасим. - Случайно минавах покрай библиотеката. Нищо не съм подслушвал! Това е просто съвпадение!

- Твърде много съвпадения, братко! - махна с ръка Климент. - Подмамил си Агапий в старата барака и там си го убил. Имал си достатъчно време да правиш каквото си искаш с трупа му. Осквернил си тялото му, напълнил си кофата с кръв, след което си ги занесъл до мястото, където беше намерен. Не си рискувал нищо. Криел си се зад оборите, където не е имало кой да те види. Трябвало е само да оставиш трупа и да разлееш кръвта около него. И всички да обвинят демона за това.

Климент уморен седна и си наля чаша вино. Гърлото го заболя от толкова много приказки.

- Има и още! В нощта, когато намерихме убития кон, те срещнах на двора. Водеше двама послушници, които искали да видят мястото, където е убит Агапий. Запитах се какво въобще си правил навън. Защо ти е трябвало да излизаш по това време на нощта? По-късно говорих с тях. Те казаха, че сте се срещнали случайно, ти си тичал между гробовете. След като те изненадахме в бараката, си се натъкнал на тях и си бил достатъчно съобразителен, за да ги използваш за прикритие. Но знаеш ли кое те издаде? Сламата! Йосиф си спомни, че е намерил в снега лъжица от магерницата, но спомена и за няколко сламки около нея. Аз самият видях сламки около старата кула. Сламки имаше и в коридора в нощта, когато се опита да ме убиеш. Откъде са дошли те, братко? Слама по това време? Но погледни се! Расото ти е цялото в сламки и клечки. Само твоето!

Герасим не каза нищо.

- За Филимон и Пацик вече казах как и какво си направил. Така стигаме до Корсис - писарят замълча и изтри очите си с ръка. - Видял си ни как отиваме в старата кула и си се уплашил, че тайната ти може да бъде разкрита. Проследил си ни и си видял, че съм открил тайната врата към подземието. Изпаднал си в паника. Не си имал време да подготвиш следващото си убийство, но е трябвало да ни спреш на всяка цена. Върнал си се до килията си, взел си лъка, който криеш там, и си се върнал. Нарочно вдигна шум, за да привлечеш вниманието ни. Знаел си, че през тайната врата може да мине само един човек. Надявал си се да ни избиеш един по един. След което си можел да правиш с телата ни, каквото си искаш. Но планът ти се провали. Никой не може да презарежда лъка си по-бързо, отколкото може да тича Невестулката. Смъртта на Корсис беше напразна!

Герасим стоеше, свел глава, с увиснали рамене, сякаш безсилен да се справи с толкова обвинения. Монасите зад него бяха занемели.

- Но защо подземието е толкова важно? - попита накрая Велизар. - Какво толкова има в него?

- Там е гробът на Вирна - отговори писарят. - Голям каменен саркофаг с тежък капак. А в него, освен жената на Тагрий, лежи и съкровището на великия боил Избул!

- Това не е вярно! Лъжеш! Лъжец! - Герасим се напрегна и опъна въжетата, столът под него започна да се тресе. - Няма никакво съкровище! В криптата няма нищо! Нищо! Само гробът на Вирна! Другото са измислици!

Монасите наскачаха и наобиколиха коняря. Ръцете на повечето бяха свити в юмруци, въпреки сана си, те едва се сдържаха да не го ударят.

- Убиец! - извика Неофит, от устата му се разхвърча слюнка. - Агапий ми беше приятел, нищожество! Беше ми като брат! А ти си го заклал като животно!

- С Филимон се знаем от петнайсет години! Как посмя да го убиеш! - крещеше Игнатий.

- Защо Пацик?! Ти посегна на игумена си, нещастнико! За това те чакат вечни мъки! Адът ще се отвори за теб! - побеснял викаше Захарий.

- Ще гориш в преизподнята!

- Князът знае как да се разправя с такива като теб!

- Погубил си душата си завинаги!

Виковете изпълниха помещението, лицето на Герасим се сгърчи от страх, по бузите му потекоха сълзи. Конярят не спираше да се оглежда, сякаш се надяваше някой да му се притече на помощ и да го измъкне от тези, които само до преди няколко минути трябваше да са най-близките му на света.

- Не съм убивал никого! Не съм убивал никого! - не спираше да повтаря той, докато останалите го засипваха с ругатни и заплахи.

Наложи се Невестулката да разбута разгневените монаси.

- Успокойте се! - извика Климент. - Още нищо не е доказано категорично. За да изчезне всякакво съмнение, трябва да претърсим килията на Герасим. Сигурен съм, че там ще намерим достатъчно доказателства!

Водени от Велизар, монасите, Климент, Невестулката и пленникът им тръгнаха към стаята на Герасим в конюшнята. Помещението беше тясно, с лавици по стените, разпятие над грижливо застланото легло, закачени на стената расо и наметка, стари ботуши, сандък, маса, стол, загаснал мангал и няколко тояги, подпрени в единия ъгъл.