Николай Пенчев - Студена кръв

- Наистина ли има съкровище? И злато? - неочаквано извика Йосиф и стресна всички.

- Наистина! - отговори Климент. - Князът ми разказа за това, преди да ме изпрати тук. Комитът Еспор лично е преследвал и избил около старите развалини Избул и хората му. Гонили са ги от Плиска, след като са се опитали неуспешно да свалят Борис от трона. Бунтовниците са бягали със съкровищата си. Два сандъка пълни със злато и скъпоценности. След битката съкровището изчезнало. Скрили са го някъде. Еспор претърсил всичко наоколо, но не намерил нищо. Бях забравил за него.

- И какво общо имам аз с това? - сопна се Герасим. - Тогава бях далеч оттук!

- Нека започнем от по-далеч. От времето, когато си бил малко момче. Момче, което е живеело в селото, от което днес са останали само развалини.

- Не е вярно! Роден съм до Средец!

- Съмнявам се. Не знаеш къде е кръглата църква. Няма човек, който да е бил в Средец, и да не я е видял. Питаше ме с интерес за нея, когато пристигнах. Ти не си стъпвал в града!

- Не съм, защото живеех в едно от близките села!

- И никога не си чувал за църквата? Човек, който твърди, че от малък се е отдал на Бога? Съмнявам се! Отначало не ми направи впечатление, но след това се замислих. Защо някой, който твърди, че е роден около Средец и е станал духовник, не е виждал кръглата църква? Не е логично. Всъщност обяснението е, че никога не си ходил в града. Не си искал да се знае, че си тукашен, когато си пристигнал в манастира, и затова си измислил, че си роден до Средец.

- Но хората от селото са били избити до крак! Никой не се е спасил! Това го знаят всички!

- Спасил се е! Две деца са се измъкнали. След време едното се е върнало и се е заселило в пещерата, в която навремето е изживяло най-големия си кошмар. Отшелникът Авакум. Говорих с него. Той си спомня, че заедно с него се е спасил и синът на ковача. Ти! Сам каза, че баща ти е бил ковач, когато говорихме за умението ти да подковаваш коне. Искаше да се похвалиш, че си наследил занаята, без да знаеш, че това ще те издаде. След бягството ти от селото си се скитал, докато накрая си попаднал в Плиска. Участвал си в строежа на Голямата базилика. Там си научил за съкровището. След като си разбрал, че Избул е скрил сандъците в родното ти място, си нямал търпение да дойдеш да ги търсиш. Затова си напуснал градежа, а не защото си искал да се отдадеш още повече на Бог, както твърдиш. Освен това си знаел къде да търсиш съкровището.

- Откъде мога да знам подобно нещо?

- Бил си дете в селото, преди да дойде Тагрий. Знаел си, че старата кула има подземие. Знаел си къде боилът е погребал жена си Вирна. Той е зазидал подземието и е направил тайната врата. Намерих чертежите в стаята му в кулата. Знаел си също, че Тагрий и Избул са били приятели. Това всъщност беше известно на всички. Тагрий загина под стените на вътрешния град на Плиска, докато се опитваше да свали Борис от трона, а Избул избяга със съкровището на бунтовниците. Едва ли, преди да тръгне с толкова ценен товар, другарят му е пропуснал да му каже как и къде да го скрие. Върнал си се, но те е очаквала неприятна изненада. Старият манастир е бил възстановен там, където си мислел, че няма да намериш нито един човек, си заварил процъфтяваща обител. Било е неприятен шок, нали?

Герасим не отговори.

- Мислел си, че трябва само да дойдеш, да намериш сандъците и ще си по-богат дори от велик боил. Но си останал разочарован. Затова е трябвало да се престориш на монах. Така си влязъл в манастира. Имал си време да търсиш, колкото искаш. С уменията си да гледаш животни и да въртиш чука лесно си намерил място сред останалите. Пацик едва ли е предполагал какъв демон пуска в манастира си, когато те е взел.

- Ами убийствата? Заключените врати? Следите от ухапвания по вратовете на жертвите? - попита Велизар.

- Точно така! - веднага се обади и Герасим. - Може би мога да минавам през вратите и да ставам невидим? Или пия кръв? Как ще обясниш тези неща, умнико?

- Няма да е много трудно. След като знаех, че търся човек, а не дявол, всичко се изясни. Но да караме по ред. Не знам кога си намерил съкровището, но си го намерил. Предполагам, че се е случило няколко седмици преди смъртта на брата на княза Докс. Оказал си се в ужасно неприятна ситуация - имал си злато и сребро да купиш няколко манастира като този, но не си можел да ги използваш. Нямало е как да ги изнесеш, без всички да разберат. Нямало е и как да го правиш малко по малко, защото все пак става дума за два сандъка, не за кесия. Тогава си замислил ужасния си план, нали?