Николай Пенчев - Студена кръв

Самият Борис бе облечен по-скромно от подчинените си. В черната си вълнена куртка и панталони той приличаше повече на свещеник, отколкото на княз. Слепоочията му бяха побелели, сребърни косми имаше в не много дългата, стигаща до раменете коса. Владетелят не носеше никакви украшения и накити освен златен кръст, окачен на верижка, стигаща малко под гърдите му, и пръстена си с печат.

Просителите веднага го наобиколиха, започнаха да говорят един през друг, бутаха се в стражите, които се мъчеха да ги спрат, и се опитваха да напъхат в ръцете му свитъците.

Князът спря, стараейки се да обърне внимание на всеки, вземаше подадените му документи и ги предаваше на Еспор или на боилите зад него.

Внезапно Борис вдигна очи, видя Климент и лицето му се озари от широка усмивка. Владетелят разбута наобиколилите го хора, с широка крачка пристъпи към писаря и сложи ръка на рамото му:

- Клименте! - каза той, а очите му блестяха. - Нямаш представа колко се радвам да те видя!

- Видя ли обновената ми столица? - Борис стана, приближи се до прозореца и се загледа в града под него.

Намираха се в покоите на княза. Той, Еспор и Климент се бяха настанили около широка дъбова маса, а пред всеки имаше чаша с прекрасно мизийско вино. В ъглите бяха поставени мангали, пълни с тлеещи въглени, поръсени с ароматни треви, в помещението миришеше приятно, но въпреки това обстановката беше напрегната и неуютна.

Верен на нрава си, Борис не беше спрял да говори. Описваше сградите, които бе изградил, църквите, които бе издигнал, манастирите, които бе възстановил. Князът се гордееше с постиженията си, с това, че превръща Плиска от езическа в християнска столица.

Надвесен над чашата си, Еспор кимаше разсеяно, все едно много пъти вече беше чувал думите на Борис, а очите му час по час се стрелкаха към писаря в очакване на това, което предстои.

- Ваше величество се е справил отлично - съгласи се Климент и разтърка лицето си с длани. - В Плиска има повече свещеници, отколкото видях в Константинопол.

- Постарахме се! - Борис се засмя и се върна на мястото си.

- Вярвам, че ти ще ме разбереш. Това, което започнахме с приемането на християнството, зрънцето, което посяхме, трябва да порасне, да се разлисти и да даде плод. Едва тогава ще смятам делото си за завършено.

- И за да се присъединя кьм поетичното описание на негово величество - обади се Еспор, а от думите му лъхаше хлад, - всеки, който пречи на това, ще полее с кръвта си и натори с тялото си почвата, в която това семе е посято!

- Еспор, Еспор! - прекъсна го Борис. - Не бъди груб. Така ли трябва да посрещаме госта си? Климент може да реши, че се опитваш да го заплашваш!

- Не заплашвам никого - мрачно отговори комитът и надигна чашата си. - Поне докато изпълнява заповедите на ваше величество.

Климент поклати глава и сви рамена. Беше му ясна играта, която тези двамата разиграваха пред него. Единият щеше да го ласкае, да се изкарва жертва в името на общото благо, другият да му отправя прикрити заплахи, докато не се съгласи с това, което владетелят иска.

- Ще превърна Плиска в християнски и духовен център - докато говореше, Борис подръпваше верижката с кръста на врата си. - Но не само тук. Искам да изградя общност от манастири, в която да развивам това, което започнахме. Наел съм преписвачи, миниатюристи, книжници и всякакви други, които да положат основата. Всеки ден ръкополагаме поне по десетина нови свещеници. Желаещи има много. Разпращам ги по другите градове и манастири. Всички трябва да разберат, че няма връщане назад - в думите на княза прозвучаха стоманени нотки - и това ще стане най-лесно, когато обикновените хора, а не великите боили приемат Христос в душата си.

- Винаги можем да отрежем главата на някой велик боил - обади се Еспор, а Борис го изгледа с укор. - Те повече няма да пречат. Но хората? - той сви рамена. - Там нещата са по-сложни.

- Така е - съгласи се владетелят. - Затова манастирите, преписвачите и книгите са толкова важни. Те са искрата, която ще разпали огъня. Когато книгите стигнат до хората, когато във всеки град, във всяко село има черква, а в нея свещеник, който да чете светите писания, когато сутрин има литургии, а вечер молебени, тогава хората ще разберат силата на Исус! И ще го прегърнат, ще го приемат в сърцата си и ще го последват истински. Едва тогава ще мога да кажа, че това, което съм започнал, е завършено!

- Но нещо се е объркало? Не е тръгнало както трябва и сега ваше величество е недоволен? Затова ли ме извика тук, господарю?